Отмъщението на прокълнатите
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на прокълнатите». Краткое содержание книги:
Но да седи и да чака не е в стила му. А и Вечният император се нуждае от него повече от всякога. И най-страховито охраняваният затвор във вселената не би могъл да попречи на Стен да изпълни своята мисия…
Поантата на историята му беше посрещната с обичайната студена гранитна тишина. Но само от страна на Сен Клер. Л’н се превиваше на пода от смях. Алекс й се усмихна широко и гальовно.
— Не го разбрах — каза хладно Сен Клер.
— Сериозно? — Л’н се задъхваше от смях. — Как така? Толкова е — толкова е просто, че… — Тя спря да се успокои. — Виж сега. Капанът за мечки има една голяма дълга верига.
— Това ми е известно — каза малко раздразно Сен Клер.
— В единия край веригата е забита в земята. В другия край е… ами капанът. И, разбираш ли, когато челюстите на капана се затворили, защипали прапрапракакъвто и да е дядо на Алекс за скротума.
И отново избухна в смях. Сен Клер я изгледа гневно. Алекс си помисли, че е възхитителна.
— Но, разбираш ли, не от това го заболяло най-много — продължи Л’н. — Най-много го заболяло от…
— Не искам да го слушам още веднъж — сряза я Сен Клер. — Моля те!
Алекс се изправи, обиколи масата и потупа Л’н нежно по рамото. Беше му легнала на сърцето. Килгър си беше намерил душичка.
— Знаеш ли други като тази? — попита с надежда Л’н.
— Още няколко, момиче. Само няколко. Знаеш ли тази за пъпчивата змия?
— Нееее… Няма да издържа. Защо не…
— Не го карай да почва, Л’н — избумтя гласът на Стен от другия край на стаята. — Или ще ти се прииска пак да те бутнат в карцера на Колдиез.
Тримата се извърнаха и видяха блудния си приятел. Горкият Стен. Косата му беше разрошена, погледът изцъклен, а дрехите висяха по него като зебло. Пристъпваше към тях с накуцване.
— Какво стана, по дяволите? — попита Сен Клер.
Стен въздъхна и тръсна глава. Строполи се на един стол и махна отчаяно към отворената си уста. Алекс му подаде смазваща гърлото бира, Стен я изгълта на по-малко от четири глътки и прасна халбата на масата. Алекс пак я напълни. Стен излочи само половината, после се оригна и отпи малка пробна глътка.
— И така? — подкани го Сен Клер.
— В един момент си помислих — отговори най-накрая Стен, — че работата ми е спукана. Заклещи ме една таанска хайка.
Тримата му приятели се притесниха. Стен им махна успокоително.
— Трябваха им само няколко прилично облечени типове да стоят в предните редици на една демонстрация и да размахват табели за риалити екипите. Всички стояхме под слънцето около пет часа, след което лейди Атаго излезе да разиграва добрия пълководец и да ни кара да се самоубиваме. Всички помислихме известно време по въпроса и казахме: „Дадено, а сега може ли да си ходим вкъщи?“ Къде ти такъв късмет. Атаго рече: „Останете, ще има представление“. И ни обработваха още единайсет часа с някакви предатели, които си признаваха греховете на големия екран, а след това ги унижаваха за наша радост.
— Някой конкретен предател? — попита Л’н.
— Онези, които изфабрикувахме. Към края почти ги съжалих.
— Няма лошо да ги съжалиш малко, млади Стен — обади се Алекс, — стига да не ти стане навик.
Стен не отвърна. Вместо това се примоли за храна и докато ядеше, ги осведоми за мисията си в Колдиез.
— Сега какво? — попита Сен Клер.
— Точно в момента няма много неща за вършене. Можем да поддържаме агентурната мрежа в изправност. Да захранваме корупционния списък, щом възникне възможност. И да провокираме дребни неприятности, без да се набиваме на очи.
— Адски досадно — възкликна Л’н. — Къде остана целият романтизъм и учестен пулс, които ни обеща? Интриги! Опасност! Нелегални дейности! Не съм се включила, за да скучая, по дяволите!
Всички се разсмяха.
— Опасявам се, че това сочат картите за известно време оттук нататък — отговори Стен. — Дотук направихме всичко, което е по силите ни. Сега трябва да изчакаме събитията да ни настигнат. Големи събития. Които не можем да контролираме. Като тези в Граничните светове например. И на Кавит.
След което стана и напълни с бира чашите на всички.
— Макар че ми е неприятно да го призная, малко сме като в историята на Алекс — продължи той. — Хванали сме таанците за скротума в челюстите на огромен стоманен капан. Но те все още не знаят, че ги боли. Така че трябва да почакаме, докато синджирът се изопне.