Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
Очите на Струан потъмняха.
— Хайде да отидем до палатката — каза той и тръгна напред.
Роб и Кълъм го последваха. Роб беше радостен, че брат му е тай-пан на „Ноубъл хаус“. Отново го обзе предишният страх. „Как ще се справя с Брок? Как?“
Струан спря пред палатката и кимна на Кудахи.
— Хайде, момчета! — извика Кудахи на малка група чакащи моряци. — Бегом марш!
За учудване на всички моряците събориха палатката.
— Ако обичате, Тайлър, дайте нашите чекове!
Брок предпазливо извади полиците от джоба си.
— Осемстотин двайсет и пет хиляди сребърника.
Струан подаде полиците на Роб, който ги провери внимателно да не са дубликати.
— Благодаря — каза Струан. — Ще подпишеш ли това?
— Какво е то?
— Разписка.
— А къде е моят банков ордер? — попита Брок с недоверие.
— Решихме да платим в брой — обясни Струан.
Моряците изтеглиха съборената палатка настрана. Почти до височината на празните варели се изсипаха красиво подредени в редици сребърни слитъци. Стотици сребърни къса лъщяха на бледото слънце. Брок се вторачи в тях като омагьосан и над Хонконг надвисна чудовищна тишина.
— „Ноубъл хаус“ реши да плати в брой — каза Струан безцеремонно. Запали клечка и я поднесе до свитъка от чекове. Извади три пури предложи една на Роб и една на Кълъм и ги запали с горящата хартия — Всичко е претеглено. И ако искате сами да проверите количеството, разполагаме с кантар.
Кръвта нахлу в главата на Брок.
— Да гориш в ада дано!
Струан хвърли овъглената хартия на земята и я стъпка в пясъка.
— Благодаря, мистър Кудахи. Отведете хората на „Тъндър клауд“!
— Слушам, сър!
Кудахи и моряците хвърлиха последен тъжен поглед към среброто и се втурнаха към лодките.
— Е, свърши се — обърна се Струан към Роб и Кълъм. — Сега можем да се погрижим за земята.
— Наистина рядко зрелище, Дърк — каза Роб. — Идеята беше гениална.
Кълъм огледа брега. Видя алчност и завист и очи, които ги гледаха крадешком. „Господи — каза си той тихо, — благодаря Ти, че ме направи част от «Ноубъл хаус»! Благодаря Ти, че ме направи свое оръдие!“
Брок дойде на себе си.
— Горт, грабвай своите здравеняци и всички бегом!
— Какво?
— Бегом марш, по дяволите! — Гласът му беше тих и свиреп. — Въоръжени! След малко всички пирати езичници от Азия ще виснат на врата ни!
Горт си плю на петите.
Брок извади пищовите си и ги подаде на Нагрек.
— Ако някой се приближи на пет ярда, пръсни му черепа! — каза той и се отправи към Лонгстаф. — Мога ли да взема от вас тези войници, Ваше превъзходителство? Ще си имаме куп неприятности.
— А? Войници? Войници? — Лонгстаф гледаше среброто и примигваше. — Господ да ме убие, това истинско сребро ли е? Всичкото? Господ да ме убие, осемстотин хиляди лири сребро ли, казваш?
— Малко повече — отвърна Брок нетърпеливо. — Онези войници и моряци. Всеки, който носи оръжие, да го пази, за бога!
— О, въоръжени! Разбира се. Адмирале, разпоредете се, моля!
— Стой там! — изкрещя адмиралът, вбесен от алчността, изписана на всички лица, включително на офицерите от Кралската флота. Дотърчаха войници от военната флота, моряци и пехотинци.
— Застанете в кръг на петнайсет стъпки от съкровището. Сега един може да се приближи. Разбрано? — стрелна гневен поглед към Брок. — Сега аз отговарям за безопасността му за един час. После го отнесете където трябва.
— Много благодаря, адмирале! — каза Брок, като едва се въздържа да не изпсува.
После погледна към морето. Катерът на Горт се носеше бързо към „Уайт уич“. „Един час ще е достатъчен — помисли той, като проклинаше Струан и среброто. — Как, по дяволите, ще мога да разтоваря такова голямо количество? На коя компания да се доверя? с наближаващата война и вероятно без търговия? Ако търговията не замре, тогава ще купя сезонния чай. Ако търговията не е гарантирана, тогава акциите на всички компании отиват по дяволите. Освен на тези скапаняци от «Ноубъл хаус». Никаква банка, никакво скривалище и никаква сигурност! Как да се отървеш от среброто? Животът ти е в опасност. Трябваше да мислиш, по дяволите! Трябваше да разбереш, че точно това иска този мръсен педераст. Хубаво те подреди!“
Брок откъсна поглед от среброто и го насочи към Струан. Видя подигравателната усмивка и побесня.
— Денят още не е свършил, по дяволите!
— Точно така, Тайлър — отговори Струан. — Имаме още едно нещо за уреждане.
— Да, дявол да те вземе! — Брок тръгна през смълчаната тълпа към платформата.