Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Д-р Мъри описва многоетапния процес като „малка искра, превърната в лагерен огън“. Лъчистата енергия от космоса се получавала от изключително чист германий, който реагирал през „седем прозоречни честоти“. Германият трябвало да е изключително чист, тъй като примесите (арсениди) поглъщали и блокирали излъчените при фото ядрената реакция електрони. Лабораторните измервания показали нечувания капацитет от един фарад за всяка лампа!
Като изключително талантлив електроинженер, д-р Мъри преправил трансформаторите, за да могат да се справят ефективно с прекомерния волтаж на приемника. Този особен процес на „отстъпване“ включвал едновременно намаляване на импулса и на напрежението. Това се постигало с помощта на последователно действащи трансформатори, които превръщали високото импулсно напрежение в нискочестотен ток. Със сигурност крайният резултат не бил просто потоци от електрони — такъв ток не бил в състояние да задвижи обикновените мотори без съответната преработка, а освен това захранвал уреди с много ампери, без да произвежда топлина.
Нито един професионален учен не е успял да разбере начина на действие на устройството на Мъри само от гледна точка на електричеството. Макар получената от устройството енергия да приличала на електрическа, като цяло ефектите от прилагането й сочели, че е съвсем различна по природа. Физиците непрекъснато карали Мъри да повтаря обяснението на принципите с надеждата да получат повече информация за тайните на устройството. Апаратът, който очевидно работел, представлявал същинска аномалия. Всъщност за мнозина „моментът на истината“ настъпвал едва когато го виждали в действие. Какви щастливци са били онези, които са успели да се срещнат с д-р Мъри и да видят с очите си работата на неговия приемник!
Имало и колеги, които били наистина завладени от откритието. Някои се въздържали да изразят мнението си за устройството и заявили, че работата му може да се дължи на някакъв нов „ефект на батерията“. Според тях не било изключено химичните реакции в детекторната лампа да водят до временни силни излъчвания на енергия. Това можело да се провери единствено при продължително тестване на детектора. Ако действието му действително се дължало на химични процеси, то с течение на времето получаваната енергия щяла постепенно да намалява. Инженерите много настоявали за подобен опит, който задължително трябвало да се проведе в „изолирано“ помещение. Бързо било добавено, че тази възможност, макар и да накърнявала изразените от Льо Бон бомбастични концепции, щяла да си заслужава усилията, ако се окаже вярна.
Подобна обезценяваща критика разкрива странното невежество на така наречените професионалисти, чиято репутация се оказала далеч по-ценна от „момента на истината“. Мъри настоявал, че устройството не разчита на никакви принципи на батерията, а на чувствителността му към вездесъщия „океан от лъчиста енергия“. Разбира се, при всеки такъв опит се правели и други протоколи и отчети. Те били дело на онези, чиито страхове се потвърждавали с всеки следващ успешен експеримент. Те докладвали на началниците си и потвърждавали, че новата технология представлява потенциална и сериозна заплаха.
По време на тези публични опити Мъри търпеливо изпълнявал прищевките на всички учени. Подобреното устройство било отнасяно в пусти райони, далеч отвъд границите на индукция на електропроводите. Поставяли се заземяващите пръчки, издигала се антената и апаратът се настройвал. След като започвала да излъчва енергия, системата се запечатвала и се оставяла да работи сама. Четири, пет, седем дни — нямало значение колко дълго. Апаратът продължавал да работи. Нито веднъж не се споменава за излъчвана от затворения контейнер топлина, както би се случило, ако ставаше въпрос за обикновен електрически ток. Устройството си оставало студено.
Някои академични светила, разбиращи много добре какво означавало това откритие за господстващата теория, започнали да нападат както методите, така и теоретичните постановки на Мъри. При възможност тези професионални комисии биха убедили дори самия откривател, че устройството му „не работи, защото не би трябвало да работи“. Следващата стъпка на учените била да поискат „лично“ да изучат чертежите и материалите. Мъри им предоставил цялата свързана с устройството документация, с изключение на шведския камък. Той се пазел на сигурно място, далеч от ръцете на неминуемите крадци.
Жадуващите да „сложат ръка на джаджата“ учени използвали „параноята“ на Мъри като доказателство, че устройството му е шарлатания. По онова време в Америка главната тема била правителственият монопол и добре координираната серия нападки щяла да разкрие действителните му размери. Асоциацията за електрифициране на селските райони неизменно осуетявала предложенията на Мъри за субсидиране чрез действията на професионалисти, свързани с дейността й. Тези неуспешни опити довели до спирането на развитието и разпространението на новата технология за цели две десетилетия, като същевременно не се поемали никакви ангажименти към изобретателя.