Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Когато колегите му започнали да протестират, че Льо Бон всъщност е предизвикал „фотоелектрически ефект“, той доказал правотата си, като просто пресъздал двата ефекта едновременно. Фото електрическият ефект, който се приписва неправилно на Хайнрих Херц, е открит всъщност от Никола Тесла. Било установено, че ултравиолетовите лъчи са в състояние да предизвикат емисия на електрони от леките метали. Изходната му мощност се увеличавала изключително много, когато специфични лъчи бомбардират точно определени материали — в такива случаи количествата излъчвана енергия били особено големи.
Льо Бон нанесъл на графика резонанса на лъчи и елементи, започвайки от тъмните ултравиолетови лъчи. Всеки следващ експеримент показвал, че при частичната дезинтеграция на леките метали може да се извлича чиста електростатична енергия, стига металите да се облъчват със специфични ултравиолетови лъчи. Освен това Льо Бон показал, че и най-малкото включване на гама-лъчи е в състояние да стимулира пълното и бързо превръщане на резонантните материали в енергия. А какъв е източникът на гама-лъчите? Космическите пещи звездите.
Океан от енергия
В тези текстове Мъри открил части от онова, което търсел. Отговорът на въпроса за източника на енергия в неговия случай вероятно следвало да се търси в лъчите от Слънцето и другите звезди. Може би това е било интуитивно ръководство, но то било единственото, с което разполагал. Фото ядрената теория на Льо Бон била най-близката, която можела да даде на Мъри някакви указания за обясняването на производителността на неговия минерален енергиен приемник. Мъри приел, че кристалната решетка на „шведския камък“ наистина улавя някои от тези лъчи. Логично било по-нататъшното изследване да бъде насочено към изясняването на естеството на тези лъчи. Освен това Мъри трябвало да разбере и защо неговият странен сребристобял минерал е в състояние да улавя тези лъчи. И още нещо — защо винаги имало нужда от заземяване?
Ако звездните пещи наистина превръщат своята материя в енергия, то получаваната енергия би трябвало да идва от вечен и неизчерпаем източник. За момента Мъри просто погледнал благодарно небето. Звездите осигурявали цялата енергия, необходима на нашия свят. Отново проява на Провидението в действие. Само по себе си намирането на мистериозния минерал представлявало шанс, който никой не би могъл да предвиди. А сега можел да използва силата му и да определи както своята, така и съдбата на целия свят. Вечни светилници!
Според Льо Бон материята във вселената се превръща в енергия в един непрекъснат фото ядрен процес. Реакцията се извършва в звездите, които изпускат огромните количества светлина и други енергии. Наред с това те са и специални източници, изпълващи космическото пространство с всякакъв вид лъчи. Такъв източник е и Слънцето, чието всепроникващо въздействие поради малкото разстояние до Земята в никакъв случай не бива да се пренебрегва. Слънцето излъчва невъобразими количества лъчи в околното пространство и нашата планета поема една голяма част от тях. Някои от лъчите са видими, но повечето не са. Резултат от тях е естествената радиоактивност.
Всички материали на теория биват бомбардирани от тези проникващи през всичко лъчи. Това се вижда особено ясно, когато някои материали бъдат изложени на фокусирана слънчева светлина. Ако виновниците за активността на шведския камък са преди всичко видимите лъчи, то енергията му би трябвало да има своите максимуми и минимуми в рамките на денонощието.
Докато четял описанията на елегантните и прости експерименти на Льо Бон, Мъри можел единствено да се възхищава на безспорните му и убедителни твърдения и заключения. Разбира се, те бледнеели пред резултатите, получени от самия него. Но разликата на практика била именно в наличието на шведския камък — Льо Бон не разполагал с такъв материал. Нещо в структурата на кристала позволявало наличието на мощно електростатично излъчване под въздействието на обикновените слънчеви лъчи. Феноменалната му изходна мощност далеч надхвърляла всичко експериментално постигнато с който и да било друг природен елемент.
Минералът вероятно имал тайнствената възможност да улавя определен вид слънчеви лъчи и да излъчва огромното количество електричество, което Мъри се учел да овладее. Сега той проверил чрез експерименти теорията на Льо Бон и наблюдавал фото ядрения процес в съставни материали. Докато Льо Бон изучавал чисти метали (калай, магнезий, литий, цезий и калий), д-р Мъри насочил вниманието си към кристалографията на минералите.