Спомен

Дороти погледна към Кали с надежда, че ще й направи комплимент за шегата.

Кип — така Кали нарече маймунката, която Талис й подари — стоеше неизменно на врата й, залавяше се за кръста й, понякога се качваше дори на главата й, а ако беше уплашена, се криеше под полите й: вкопчваше се за глезена или коляното. Животинчето очевидно оценяваше грижите и любовта, да не говорим за хубавата храна, която получаваше от господарката си. Затова не се отделяше от нея.

Кали обаче не се засмя на остроумието на Дороти както обикновено.

— Ако ги познаваш, щеше да ги мразиш — заяви сериозно тя.

Дороти въздъхна отново.

— Какво е направил този път Талис?

— Защо мислиш, че настроението ми има нещо общо с него? — скастри я Кали. — Какво те кара да мислиш, че изобщо имам нещо общо с него?

Дороти изгледа Кали многозначително. Започваше да си мисли, че да обичаш един мъж е като да ядеш непрекъснато едно и също. След време става доста еднообразно.

— Постоянно мислиш за него, сънуваш го, живееш заради него, всяко твое чувство, твое…

— Ха! — изсмя се Кали, но побърза да се обърне и с настървение започна да копае самакитката. Рязкото й движение така стресна Кип, че почти я задуши с опашката си.

— Дори и да мислех за него, което впрочем не правя, каква полза! Той няма време за мен. По цял ден прекарва с други жени. Танцува с тях, пее им. — Очите й станаха на цепки. — Изпълнява прищевките им.

И Кали започна да имитира Талис и многобройната му дамска свита; удебели гласа си: „О, скъпа лейди, мога ли да ви помогна да носите тази изключително тежка игла? Ще ми разрешите ли да вървя след вас и да прегръщам камъните, по които са стъпвали краката ви? Позволено ли ми е да дишам въздуха, който и вие дишате? Нали не възразявате да коленича пред вас, за да използвате тялото ми да отморите краката си?“

Дороти не се стърпя и се разсмя. Кали бе толкова забавна. Създаваше веселие съвсем непринудено, затова я предпочиташе пред компанията на сестрите си. Освен това Кали привличаше мъжете; те я харесваха. Кали съвсем не си даваше сметка за това — и наяве и насън мислеше единствено за Талис — но през деня и мъже, и снажни момчета все си намираха повод да се отбият в градината. Най-често Кали ги впрягаше на работа и така само за година успя да превърне това отвратително място в нещо изключително красиво.

В момента Кали имитираше дебелана с тромава походка, а срещу нея — едър мъж (можеше да бъде единствено Талис), който я гледа опиянен и върти очи в екстаз. Говореше й, че е изящна като фея, прекрасна като лунен лъч и фина като пух от глухарче.

Кали заби острата мотика в корена на безобидното растение.

— Талис се е превърнал в лъжец, в абсолютно недостойно човешко същество.

— Мисля, че се старае да изучи светския етикет — подметна Дороти, но не сподели с Кали истинските си подозрения. Между Талис и Кали ставаше нещо, свързано с майка й, но Дороти не бе съвсем наясно какво е то. Защо например Талис трябва да изучава толкова много предмети, а Кали — не?