Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))

Великият пътник е насочвал човешкото съзнание към Най-висшето. Невъзможно е да се обхване цялата дълбочина на проповедите на Великия Учител, тъй като с най-прости думи Той е давал наставления, отнасящи се до цялата същност на живота. Ценността на Неговия подвиг е именно в простотата. Тя не е била измислена от народа, но красотата на думите се изразявала в това, че Най-висшето се е предавало с най-прости думи. Трябва постоянно да се превръща сложното в просто. Само в простотата се изразява доброто и такава е била дейността на Великия Пътник.

Неговото влияние е огромно и в Тънкия свят. Там Той обича да се спуска в нисшите слоеве, за да може праната на Неговата аура да очиства и тъмните сфери. Не смятайте, че такива слизания са леки за Него. Да, дори и за Него! Толкова повече трябва да служат за пример Неговите целебни докосвания към язвите на страданието. При нас е обичайно да се посещават и нисшите сфери на Тънкия свят, защото отварянето на сърцето може да спаси мнозина.

Великият пътник, както и други Велики Учители, е бил особено близък до лечебното изкуство. Но само в отделни апокрифи могат да се намерят откъслечни сведения относно даваните съвети за лекуване. Не трябва да се смята, че няколкото изброени чудеса изчерпват изцяло извършената дейност. Многобройните изцеления са се извършвали по два основни начина: едни от хората сами са идвали да получат целебного въздействие, а в други случаи Великият сам се е докосвал там, където е виждал зачатък на заболяване. Нерядко човекът дори не знаел защо до него се е докоснал Минувачът. Такова действие е било истинска щедрост на Великия Дух, който подобно на неуморим сеяч е раздавал зърната на доброто.

Не много често се срещат в апокрифите и думи за красотата, но все пак такива са произнасяни. Учителят е обръщал внимание на красотата на цветята и на слънчевото сияние. Също така Учителят е поощрявал хоровото пеене, тъй като то е най-силното средство за създаване на хармонични вибрации. Но Учителят не е наблягал на тази приложна страна на музиката и пеенето. Той само е приканвал към радост и вдъхновение.

Сред учениците и последователите е имало много случаи на мъка и житейски бедствия. Учителят е помагал преди всичко чрез повдигане на духа. И едва когато равновесието се е възстановявало, Той започвал да обсъжда положението. При това той никога не осъждал миналото, а се насочвал към бъдещето. Учителят ясно е виждал бъдещето на хората, но го е обявявал само според равнището на съзнанието на дадения човек. Там, където съзнанието е било мъртво, Той е проявявал и су-ровост.

В болшинството от случайте изображенията на Великите Учители представляват израз на безвкусица. На хората им се иска учителят и външно да не се отличава от останалите. Но в такъв случай присъстващите не биха разпознали Великия Пътник. То не отказвал да посещава празничните събирания и беседвал за всекидневните нужди. Но само малцина забелязвали колко мъдри съвети са се давали с усмивка и одобрение. А Неговата усмивка е била прекрасна. Дори и учениците не винаги са оценявали тази задушевност. Понякога дори Го осъждали, когато, по тяхно мнение, Учителят отделял твърде много внимание на незначителен човек. Между другото, много прекрасни съдове (т.е. съзнания) са се разтворили под въздействието на тези усмивки. Не били одобрявани също и беседите на Учителя с жени, но Учението е било опазено точно от жени. Осъждано било и присъствието на т.нар. езичници, без да се имало впредвид, че Учителят е дошъл заради всички хора, а не само при една отделна секта. Споменавам за тези осъждания, тъй като те са направили облика на Великия Пътник още по-човечен. Ако Той не беше влязал в съприкосновение с живота и не беше страдал, то Неговият подвиг би загубил своето величие. Никой не знаел какви страдания Му причинява допирът с различните безпорядъчни излъчвания. Но мисълта за подвига никога не напускала Великия Пътник. Осъжданията, отправяни към Него, също допринасяли за сътворяването на този подвиг.