Зеленият път

— Хората не винаги разбират, че смисълът на нежните изрази не е задължително такъв, затова трябва да се намеся. На мен не ми пука как говоря. Просто казвам нещата каквито са. Та ето: ако не сдържиш обещанието си, на нас най-вероятно ще ни го начукат. Но тогава ще те намерим — ще те намерим дори да се наложи да стигнем чак до Русия — и ние ще ти го начукаме, не просто в гъза, а във всяка дупка на тялото ти. Ще те чукаме, докато не ти се прииска да си мъртъв, и после ще полеем раните ти с оцет. Разбираш ли ме?

Той кимна. Пръстите на Бруталния потъваха в меките части на лицето му и Пърси зловещо приличаше на стария Ту-Ту.

Хауъл го пусна и отстъпи назад. Аз кимнах на Хари, който мина зад Пърси, започна да разкопчава ризата и добави:

— Имай това предвид, Пърси. Имай това предвид и станалото-станало.

Сцената бе доста страшничка — трима таласъми в сини униформи… но въпреки това усещах, че се изпълвам с някакво отчаяние. Уетмор можеше да кротува ден или седмица, докато продължава да пресмята възможните последствия от различни действия, но накрая щяха да се обединят две неща — увереността му в политическите му връзки и неспособността му да излезе от положение, в което се смята за губещ. Когато това станеше, той щеше да възвърне смелостта си. Навярно бяхме помогнали за спасението на живота на Мели Мурс, като отведохме Джон при нея, и аз в никакъв случай не съжалявах, но накрая щяхме да бъдем нокаутирани и реферът щеше да ни обяви за победени. Освен ако го убиехме, нямаше друг начин да накараме Пърси да изпълни своята част от сделката, не и след като напуснеше блока и не започнеше да възвръща онова, което при него минаваше за смелост.

Хвърлих поглед към Бруталния и видях, че той също го знае. Което не ме изненада. В главата на Брутъс, момчето на госпожа Хауъл, нямаше бръмбари. Той леко сви рамене към мен — просто повдигна със сантиметър едното си рамо и после го отпусна — но това бе достатъчно. „И какво? — казваше жестът му. — Какво друго има, Пол? Направихме каквото трябваше, направихме го по най-добрия начин.“

Да. И резултатът не беше толкова лош.

Хари откопча последната тока на усмирителната риза. Като бърчеше лице от отвращение и ярост, Пърси я изхлузи от себе си и я остави да падне в краката му. Не погледна към никого от нас, не директно.

— Върнете ми пистолета и палката — рече той. Подадох му ги. Пъхна оръжието в кобура си и натика дъбовата палка в специалния й калъф.

— Пърси, ако помислиш за това…

— О, определено възнамерявам да го направя — заяви, като мина покрай мен. — Възнамерявам сериозно да си помисля. И започвам веднага. На път за вкъщи. Някой от вас, момчета, може да отбележи часа ми на тръгване в автомата след края на смяната. — Уетмор стигна до вратата на карцера и се обърна да ни изгледа гневно и с презрение — смъртоносно съчетание за тайната, която имахме глупавата надежда да запазим. — Освен ако, разбира се, не искате да се опитате да обясните защо съм си тръгнал по-рано.