Камъкът отвътре
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъкът отвътре». Краткое содержание книги:
След време той ще се издигне още. Да, Сучек усети абсолютна увереност в това. След време той ще бъде много повече.
Бариерата беше спусната, корабът — запечатан. Когато осъзна, че е твърде късно, Ким остана неподвижен, вторачен в таблото за полети и в цифрите на часовника; стомахът му се беше свил. С мъка се принуди да тръгне, за да доведе нещата докрай, прекоси бавно голямата зала и се насочи към пулта на охраната в ъгъла.
Младият страж го изгледа и се намръщи.
— Какво обичате?
Ким извади пропуска си за всички нива.
— Трябва да предам важно съобщение — обясни задъхано. — Жизненоважно.
— За кой кораб? — попита стражът, внимателно разгледа пропуска и му го върна, но продължи да го изучава с любопитен поглед, след като ясно видя, че е роден в Глината.
— Меридиан. Южен порт 3.
Пазачът се засмя и тъжно поклати глава.
— Съжалявам, ши Уард, идвате твърде късно. Меридиан вече излетя.
— Знам — нетърпеливо го прекъсна Ким, — но на всяка цена трябва да изпратя съобщението. Ужасно важно е.
— Съжалявам — отново започна пазачът — беше самата учтивост, — просто не е възможно. Не и преди корабът да застане на орбита.
Ким се огледа, зачуди се какво да направи, какво да каже, за да убеди пазача да му помогне. Обърна се и се облегна на бариерата, решен да довери всичко на младия офицер.
— Всъщност истината е, че момичето, което обичам, е на борда на Меридиан. Баща й не иска да се оженим и я изпраща в колониите. Научих го едва преди няколко часа и трябва да говоря с нея, преди да е заминала. Просто трябва.
Младият пазач се отпусна леко назад. Нашивките показваха, че е лейтенант, но по държането му Ким се досети, че наскоро е излязъл от училището за кадети.
— Бих искал да ви помогна, ши Уард, наистина искам, но няма как. По време на предстартовото броене с Меридиан няма връзка. Дори великият танг в този миг не би могъл да се свърже с кораба — не и ако не нареди да се отмени броенето.
— Разбирам — Ким се извърна. Завладя го усещането, че всичко е празно, тъмно и безкрайно като бездънна шахта. Толкова ужасно и унищожаващо, че се усети изпразнен, близо до смъртта.
Беше загубил. Беше я изгубил.
— Ши Уард…
Ким отново се обърна и втренчи невиждащ поглед в него.
— Да?
Младежът заобиколи бариерата. Очите му изглеждаха по-меки отпреди, изпълнени със съчувствие.
— След пет минути ще приключа дежурството си тук. Ако желаете, може да отидем в наблюдателната кула и ще видите заминаващия кораб. А за съобщението… е, може да успея да направя нещо заради вас. Чрез техническия персонал. Максимум петдесет думи, имайте предвид, не мога да гарантирам, че ще пристигне, но толкова мога да направя.
Ким потрепери и сведе глава, усетил прилив на огромна благодарност.
— Благодаря ви — промълви той. — От все сърце ви благодаря.
След двайсет минути, докато гледаше към пламтящата точица, която изчезваше в небето, Ким потръпна и замислено докосна с език горните си зъби. Седем години. Трябва да чака седем години, докато тя стане негова. Още докато си го помисли, знаеше, че ще я дочака. Ще бъде тежко, но той ще издържи. И тогава тя ще стане негова — със или без съгласието на стария. Негова.
Част II: лятото на 2209 година
Интерпретираният свят