Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
Тайлър затвори очи.
Ричър видя мъж на възраст между шейсет и седемдесет, широкоплещест и неособено висок, с рядка посивяла коса и набраздено от бръчки обветрено лице. Беше облечен в стара бархетна риза и вълнен панталон. Встрани от него смътно проблясваха гладка цев и приклад от фино полирано дърво. Скъпата ловна пушка беше опряна на нещо, което приличаше на пакет с ориз. До пакета имаше бутилка вода и нещо опаковано в салфетка, вероятно сандвич.
— Номерът с кабела не проработи, а? — подхвърли Ричър.
Мъжът не отговори.
— Как се казваш?
Мълчание.
— Слез от там — заповяда Ричър. — Без да пипаш пушката.
Човекът не помръдна. Очите му бяха затворени, но умът му работеше. Вечните изчисления на неудачника, попаднал в капан. Вечният въпрос, който гласеше: Какво знае този?
— Знам почти всичко — информира го Ричър. — Липсват ми само няколко подробности.
По-възрастният мъж мълчеше.
— Преди двайсет и пет години тук се е появило едно момиченце да си набере цветя — започна Ричър. — Вероятно е било неделя. Ти също си бил тук. Искам да знам дали е било случайно или нарочно.
Мъжът отвори очи, но не каза нищо.
— Стигам до извода, че е било нарочно — добави Ричър.
По-възрастният мъж мълчеше.
— Било е в началото на лятото. Аз не разбирам от цветя, но тези тук вероятно прецъфтяват бързо. Искам да разбера колко време е било нужно на фамилията Дънкан, за да установят колко бързо. Три седмици, може би две?
Мъжът леко се размърда. Главата му остана неподвижна, но ръцете му се плъзнаха към оръжието.
— Последно предупреждение — рече Ричър. — Ще те гръмна в мига, в който тази цев започне да се извърта към мен.
Мъжът спря, но не прибра ръцете си.
— Предполагам, че е ставало въпрос за две седмици — добави Ричър. — Видяли са я първата неделя, наблюдавали са я през втората, а на третата са ти заповядали да се появиш тук.
Отговор нямаше.
— Искам потвърждение. Искам да знам кога са се свързали с теб. И кога са повикали работниците за оградата. Искам целия план.
Отговор нямаше.
— Май се готвиш да кажеш, че нямаш представа за всичко това, а? — подхвърли Ричър.
Мълчание.
— Добре, ще приема, че знаеш за какво говоря.
Без коментар.
— Преди всичко искам да знам откъде се познаваш с фамилията Дънкан. Споделен ентусиазъм може би? Всички ли членувахте в малкия гнусен клуб?
Мълчание.
— Правил ли си го и преди? На друго място?
Мъжът мълчеше.
— Или ти беше за пръв път?
Мълчание.
— Трябва да разговаряш с мен — рече Ричър. — Това е единственият ти шанс да останеш жив.
Мъжът отново затвори очи. Ръцете под тялото му отново се раздвижиха, извити под странен ъгъл. Лежеше на една страна, повдигнат на лакът. Долната част на гръдния му кош зееше срещу Ричър като отвора на празна кофа. Цевта на пушката леко помръдна наляво. Ръката на мъжа беше стигнала до приклада. Той не искаше да остане жив. Беше готов на самоубийство. Не с пушката, а чрез преместването на пушката. Ричър познаваше признаците. Наричаха ги „ченге-самоубиец“. Срещаха се сравнително често, непосредствено след арест за тежко престъпление.
— Краят все някога трябва да настъпи, нали? — подхвърли той.
Мъжът кимна. С едва забележимо движение на главата. Пушката продължаваше да се движи. Един незабележим сантиметър, после втори. Трудно, с помощта на приплъзване, затисната между дъските и странното му облекло.
— Отвори очите си! — изръмжа Ричър. — Искам да виждаш какво те чака.
Мъжът отвори очи. Ричър го остави да извърти пушката на деветдесет градуса, а после натисна спусъка. Ушите му писнаха от оглушителния изстрел. Огромните куршуми пронизаха корема и проникнаха в гръдния кош. Мъжът умря почти веднага. Привилегия, която е била отказана на малката Маргарет Коу.
Ричър изчака известно време, после стъпи на покрива на пикапа, покатери се в подпокривното пространство и клекна до мъртвеца. Претърколи тялото му встрани, измъкна пушката и се спусна обратно. Много хубава играчка. Направена по поръчка по подобие на класически „Уинчестър“ и със сигурност много скъпа. Един патрон магнум .338 в цевта, още пет в магазина. Прекалена огнева мощ за жива мишена, но може ли пък да знае човек?
Ричър понесе пушката към изхода на бараката, излезе навън и изложи лицето си на студеното слънце. Остана в това положение няколко дълги секунди, после се обърна и тръгна към хамбара.