Време за умиране

Ричър се отдръпна от храсталаците и се насочи към входа. Спря на трийсет сантиметра от него и напрегна слух. Нищо. Всичко тънеше в дълбока тишина. Пое си дълбоко дъх с надеждата да подуши наличието на някакъв химикал във въздуха — безспорно доказателство за присъствието на паркиран автомобил, който винаги излъчва лека миризма на бензин и въглеводород. Но счупеният му нос беше запушен от съсиреци и не можеше да долови нищо. Абсолютно нищо. След кратко колебание той измъкна отрязаната пушка-помпа, стисна глока в другата си ръка и предпазливо започна да се промъква напред.

Надникна вдясно и моментално видя кабела.

Тънък, предназначен за слаб волтаж, обвит в черна пластмаса. Такива жици радиолюбителите си купуваха от магазините за радио части. Кабелът беше опънат на височината на глезена пред входа и беше още влажен от утринната роса. Което означаваше, че е тук най-малко от два часа и е поставен на разсъмване. Което от своя страна означаваше, че петият човек е сериозен и предпазлив, зареден с търпение и непоколебима решителност. Вероятно е бил предупреден от братята Дънкан ден по-рано, може би в късния следобед. Допълнителен план за действие, просто за всеки случай. Който сочеше, че хамбарът наистина е важен.

Ричър се усмихна.

Прогнозите му се оказаха верни. Отначало докрай.

Описа широк полукръг около входа на постройката, като се придържаше далеч от преплетените увивни растения. Опираше се на предположението, че повечето хора са десняци, а той искаше да бъде вляво от онзи, който дебнеше вътре. Така дулото му трябваше да опише неудобна крива, преди да намери целта. Огледа земята около себе си, но не откри нищо, което да вдига шум. Вътре беше паркиран пикап, разположен диагонално под тавана. Задният му капак беше свален, мръсен и смътно белеещ се в полумрака. Ричър се приближи на двайсет сантиметра от опънатия кабел и застина на място, за да позволи на очите си да се адаптират. Мракът се нарушаваше единствено от тънките лъчи слънчева светлина, които проникваха през процепите между изгнилите дъски. Пикапът бе неподвижен и студен. Шевролет силверадо. Таванът беше точно над кабината му. През отвора се открояваше фигура с неясни очертания. Най-близо до него се виждаха чифт дебели подметки, вероятно на ботуши. После извивката на задника, краката, гърба и лактите, сравнително ясно очертани от дневната светлина, проникваща през вентилационните отвори. Петият човек, с пушка в ръце.