Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Стоим точно върху него.
Реми се огледа. Не виждаше нищо.
— Сигурен ли си? — попита тя.
— Ето — Сам посочи под краката си. Коленичиха. В скалата едва се различаваше права линия, дълга около петдесетина сантиметра. Скоро откриха и още подобни линии: някои се пресичаха, други се движеха в различни посоки.
— Явно това е останало от основите — каза Реми. Отидоха до мястото, на което предполагаха, че се е намирал центърът на храма, и се обърнаха на изток. Сам отново записа координатите с GPS-а, набеляза си ориентир от другата страна на езерото и двамата тръгнаха надолу по хълма. В подножието му пресякоха шосето, по което бяха дошли, и поеха по пътеката край брега. Подминаха хотела с дървената алея, после се качиха върху каменната пътека, която се превърна в тесен корниз над водата на езерото. Слязоха и продължиха покрай малко заливче до друго равно място, покрито с камъни и трева. Пред тях се издигаше стръмна скала с наклон от петдесет градуса. В сянката на върховете температурата бе паднала с десет градуса.
— Дотук бяхме — каза Сам, — освен ако не се очаква да се катерим.
— Може би сме пропуснали нещо по пътя…
— По-вероятно е двата века ерозия да са превърнали купата в чинийка.
— Или пък да усложняваме излишно и в загадката да става дума просто за езерото.
Реми отметна кичур коса, който вятърът залепи на лицето й. Сам чу кух свистящ звук отдясно. Обърна се рязко и се заоглежда.
— Какво има?
Той сложи пръст на устните си.
Звукът отново се чу от няколко крачки разстояние. Сам го последва и спря пред гранитна плоча, висока три метра и широка около метър и двайсет. През две трети от нея преминаваше диагонална пукнатина, покрита с жълто-зелени лишеи. Сам се изправи на пръсти и допря пръст до цепката.
— Отвътре духа студен въздух — каза той. — Зад тази плоча има кухина. Не може да тежи повече от четвърт тон. С подходящ лост ще успеем да я преместим.
Той извади от раницата си два ледокопа и ги закачи на колана си. Макар да не знаеха какво ще намерят в прохода, и двамата бяха сигурни, че няма да открият кариатидите в някой килер на хижата. Най-вероятно щяха да бъдат скрити в скална пукнатина или някъде под земята.
— Може ли следващото приключение да е свързано с по-малко пещери и повече тропически плажове? — помоли Реми.
— Някой наблюдава ли ни?
Огледаха отсрещната страна на езерото и пътищата.
— Не… или го прави изключително предпазливо.
— Имаш ли нещо против да те използвам за стълба?
— Някога да съм ти отказвала нещо?
Сам пъхна пръсти в пукнатината и стъпи върху раменете на Реми. Набра се и се качи върху плочата. Обърна се с гръб към склона. Заби остриетата на ледокопите в цепнатината между плочата и скалата, така че дръжките им да сочат навън. Хвана ги здраво с по една ръка. Предупреди Реми да внимава, стисна зъби, отпусна се върху дръжките и натисна с крака. Пропуканата плоча се разтрепери и се обърна. Кракът му се плъзна след нея. Сам се завъртя по корем и се хвана за ръба. Плочата се разби на земята сред облак прах.
— Какво виждаш? — попита Реми.
— Много тъмен тунел, около шейсет на шейсет сантиметра.
Той скочи долу и двамата заедно коленичиха до плочата. Сам откачи манерката от колана си и изля водата върху камъка, за да отмие праха.
Показа се цикада.
Глава 57
Сам и Реми сложиха челниците и катерачните седалки, после Сам се качи на плочата и светна към входа на тунела.
— Прав и равен около три метра, след това се разширява. Не виждам ръбове — каза той на Реми и се вмъкна с краката напред в тунела. След това й помогна и тя да се покатери.
Двамата се запровираха по корем един след друг, докато стигнат до широката част, където се обърнаха по гръб. Таванът беше висок малко под метър, целият беше покрит с „пуканки“ — малки калцитни образувания.
Пред тях имаше дупка в пода във формата на фуния, частично запушена от сталактит. Не се виждаха други отвори. Допълзяха до дупката и Сам надникна.
— На около два метра по-долу има площадка.
Той се завъртя по гръб и зарита сталактита, докато не го отчупи от тавана. Махна го от дупката.
— Аз ще сляза — каза Реми, промуши се напред и провеси крака в дупката. Сам я улови за ръцете и я спусна, докато стъпи с крака на площадката. — Здрава е.
След миг и Сам беше долу. Протегна се нагоре и намести сталактита отново върху дупката. Откачи един скален клин от колана и го заклещи между сталактита и ръба на дупката.