Отмъщението на Лазар
- Автор: Ладлэм Роберт, Ларкин Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Русева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отмъщението на Лазар». Краткое содержание книги:
Номура взе обезопасения сателитен телефон и натисна един от въведените номера.
Нънс, третият Хораций, веднага отговори.
— На твоите заповеди, Лазаре.
— Работата ти в Париж приключи — каза му Номура. — Връщай се в Центъра възможно най-бързо. Билетите и необходимите документи за теб и екипа ти ще ви чакат на гишето на „Ер Франс“ на летище „Орли“ — юг.
— Ами Линден и наблюдателният екип? — попита спокойно Нънс. — Какво ще разпоредиш за тях?
Номура сви рамене.
— Линден и останалите си свършиха работата. Но не виждам необходимост от техните услуги в бъдеще. Няма за какво. Разбираш какво имам предвид? — попита той студено.
— Разбирам — потвърди Нънс. — А оборудването на улица „Вини“ 18?
— Унищожи го — нареди Номура. Той се усмихна жестоко. — Да покажем на ужасения свят, че американски и британски шпиони продължават своята нелегална война срещу благородното Движение на Лазар.
Четиридесет и първа глава
Париж
Смит запълзя към високия остър връх на покрива на сградата на „Вини“ 18. Той използваше главно ръцете и лактите си да се издърпва нагоре, предпочитайки да избегне шума, който кубинките му с гумени подметки щяха да вдигнат по изпопуканите керемиди. Движеше се бавно, като се оглеждаше за всяко възможно място, за което да се хване върху хлъзгавата повърхност.
Централата на Движението на Лазар бе сред най-високите сгради в тази част на квартала „Маре“, така че нямаше какво да спира студения източен вятър, който духаше в Париж. Леденият бриз виеше през антените и сателитните чинии, разхвърляни по покрива. Силен порив изведнъж мина като вихрушка по отвесното било на покрива и го прониза през дрехите и екипировката.
Под напора на вятъра Джон усети как започва да се свлича надолу. Той стисна зъби и отчаяно притисна тялото си към покрива. Алтернативата бе падане от тридесет метра височина без нищо отдолу, което да омекоти удара, а само железни преградни решетки с остри върхове, паркирани автомобили и паваж. Усети как пулсът му бие в ушите, заглушавайки слабите шумове от улиците на града. Плувнал в пот въпреки студа, той се притисна още повече към покрива, изчаквайки вятърът да отслабне поне малко. После, все още треперейки, се повдигна на ръце и запълзя отново.
Минута по-късно Смит стигна до скромния заслон, който предоставяше огромен тухлен комин. Ранди и Питър се бяха изкачили до там преди него и вече бяха опънали въже около основата на комина. Той се хвана за него с тиха, благодарна въздишка, замъкна се до комина, дишайки тежко, и се настани до тях върху неудобния остър ръб.
Питър се захили, като видя как са се подредили един до друг на покрива.
— Кацнали сме като тъжни и бездомни гарги — каза той тихичко.
— По-добре би прозвучало две грозни гарги и един грациозен лебед — поправи го Ранди също ухилена и включи радиостанцията си. — Нещо тревожно, Макс? — попита тя.
От скришното си място някъде долу на улица „Вини“ нейният подчинен отговори.
— Нищо, шефке. Всичко е спокойно. Преди няколко минути на третия етаж светна една лампа, но иначе не се забелязва никой да влиза или излиза.
Доволна, тя кимна на двамата мъже.
— Чисто е.
— Добре — каза Смит. — Хайде да приключваме.
Един по един те се доближиха още повече до комина и подготвиха екипировката, като внимаваха въжетата, поясите и връзките за запиране и слизане да са надеждно закрепени.
— Кой тръгва пръв? — попита Ранди.
— Аз — отговори Смит и погледна надолу по стръмния покрив, който се простираше пред него. — Тази умна идея беше моя, нали не сте забравили?
Тя кимна.
— Без съмнение. Макар че „умна“ не е най-точната дума, която бих използвала. — После тя сложи нежно ръка върху рамото му. — Внимавай, Джон — каза му тихичко, а погледът й бе разтревожен.
Той й пусна успокоителна усмивка.
— Ще се постарая.
Смит вдиша и издиша няколко пъти, за да успокои напрегнатите си нерви. После се обърна и се спусна надолу по билото от обратната страна, контролирайки слизането с една ръка на въжето, докато се размотаваше. Малки парченца от счупени керемиди се търкаляха около него и падаха в тъмнината долу.