В случай на опасност
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В случай на опасност». Краткое содержание книги:
Ридли вдигна ръце:
— Нека да приемем, че Неш е имал основателни причини да остави Джонсън на терена.
— Не може така да решава — възрази О’Браян. — Ако е попаднал на нещо, трябвало е да ни каже и ние да вземем решение.
— Глупости! — избухна Мич, като погледна намръщено О’Браян. — Само не ми казвай, че докато си слухтял в Източен Берлин, не си вземал решения на своя глава, без да кажеш на шефа си.
— Господа — намеси се Кенеди, — някой от вас може ли да обвини Майк Неш, че е действал безотговорно някога?
И тримата поклатиха глави.
— Добре. Тогава да се успокоим и да помислим какво би могло да означава това.
Секретният телефон по средата на масата зазвъня. Ридли вдигна.
— Ало. — Замълча за секунда, после се обърна към Рап: — Неш е.
Мич грабна слушалката.
— Какво става?
— Голям проблем. — Гласът на Неш прозвуча разтревожено.
— Казвай.
— Почти съм сигурен, че Джонсън е в моргата. Дадох негово описание на един приятел и той току-що ми се обади. В четири тази сутрин намерили труп, отговарящ на описанието в багажника на горяща кола.
— По дяволите!
— Има и още нещо, Мич. Мисля, че са го измъчвали. Три пръста на десния крак липсват. Според съдебния лекар не са ампутирани от хирург.
Стомахът на Рап се сви. „Само не сега“ — помисли си.
— Имаш ли всичките му доклади?
— Да.
— Джонсън имаше шестима заподозрени, нали?
— Да.
— Върви в НАТЦ колкото можеш по-скоро и нареди шестимата незабавно да бъдат включени в системата. Да ги поставят на челно място в списъка за следене. Ако някой ти създава проблеми, кажи, че заповедта е на Айрини. Ако продължават да мърморят за протокола, кажи им първо да обявят онези типове за следене и тогава да ми се обадят.
— Какъв източник да цитирам? Ще искат да знаят откъде имам информацията.
— Кажи им, че я имаме от мой колега в „Мосад“, и ми се обади с потвърждение веднага щом стане. Трябва да бягам.
Рап затвори и погледна Кенеди:
— Джонсън е в моргата с три отрязани пръста. Трябва да свалим картите. Налага се да кажеш на президента да събере Съвета за национална сигурност.
— И какво да им кажем? — намеси се О’Браян. — Че противно на всичко, което говорим, все пак сме изпратили агент под прикритие в джамия и сега е мъртъв? Всички ще отидем зад решетките.
Мич грабна сакото си и тръгна към вратата.
— Не ме интересува какво ще му кажете. Хвърлете отговорността върху мен, кажете, че израелците са дали информацията. Измислете нещо. Същественото е, че ако Джонсън е мъртъв, онези негодници са в града.
Когато Рап стигна до вратата, Кенеди попита:
— Къде отиваш?
— Сигурен съм, че вече са се омели, но ще отида в джамията и ще се опитам да разбера какво е станало.
— Не, няма да ходиш сам!
— Айрини, имай ми доверие. Те имат повече основания да се страхуват, отколкото аз.
Кенеди го изпрати с поглед, после се обърна към Ридли:
— Върви с него. И се погрижи да не убива никого… освен ако не е абсолютно наложително.
Ридли скочи от стола и хукна след Рап. Кенеди взе телефона и набра номера на Ситуационната стая в Белия дом. Когато от другата страна вдигнаха, тя каза:
— Имаме спешен случай. Трябва да говоря с президента.
63.
Карим беше с тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на сиви и сини райета. Отлично смазаният пистолет бе в кобур на десния му хълбок, на левия висеше радиостанция. Тънък кабел с телесен цвят излизаше от яката на ризата му и влизаше в ухото. На ревера му гордо стоеше значка с американското знаме. Той се изпъчи и мина покрай хората си, строени в редица, сякаш бяха на парад. В известен смисъл бяха. В най-лявата част на строя Фарид стоеше пред син форд фюжън. Беше облечен почти като Карим, само нямаше слушалка. Колата беше с фалшиви държавни номера. Ничия задача не беше лека днес, но Фарид пръв щеше да заеме позиция. Ако не успееше, това щеше да окаже лавинообразен ефект върху операцията. След това в редицата бяха спрени три еднакви микробуса „Шевролет“. На страната на всеки от тях бе щампована лилаво-оранжевата емблема на „Федерал Експрес“. Пред микробусите стоеше по един човек, всеки — с униформа на шофьор от куриерската фирма. Десните джобове на панталоните им бяха преправени така, че да поберат пистолетите им със заглушители.