В случай на опасност
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В случай на опасност». Краткое содержание книги:
— Това ми е идеята.
— В никакъв случай. Един ден това ще излезе наяве и тогава ще застана пред всички тия безгръбначни… и ще се види кой е бил крив и кой — прав.
— Добре. — Уосън се изправи. — Да му кажа ли, че гласовете са били осемнайсет на два? Чакай да позная: единственият, който те е подкрепил, е нашият юначен комунист Чък Левин?
— Наистина ли мислиш, че имам нужда от това сега?
— Това, от което нямаш нужда, са отрицателни журналистически отзиви.
— Чудесно… Прави каквото искаш — заяви Лонсдейл, без да го погледне.
Уосън сведе очи и се замисли дали да й напомни, че я е предупреждавал за това. Искаше му се да й каже: „Ами какво ще стане, ако Рап е прав? Какво ще направиш, ако станеш за смях пред колегите си?“ Но не можеше. Не в този момент, когато беше сломена. Би било твърде жестоко. Щеше да изчака няколко дни и тогава да я вразуми. А на срещата сега щеше така да представи нещата, че позицията на началничката му да изглежда по-умерена.
62.
Рап, Кенеди, О’Браян и Ридли се качиха в „Харт 216“ и се затвориха в една от изолираните съвещателни зали, за да избягнат опасността от подслушване и да могат да използват телефоните си. Сандвичът и пържените картофи на Рап стояха недоядени в пластмасова кутия. Той не можеше да стои на едно място. Бе преметнал сакото си на един стол и скръстил ръце, бавно крачеше от единия край на стаята до другия. О’Браян и Ридли не му обръщаха внимание. Те бяха свикнали колегата им да е постоянно в движение и бързаха да довършат обяда си. Кенеди обаче го гледаше загрижено. Бе затворила кутията със салатата си и я беше отместила. Отпи глътка диетична кока-кола и попита:
— Какво има?
Мич се почеса по дясната ръка.
— Имам лошо предчувствие.
— Каза, че всичко е минало добре — обнадеждено отбеляза тя.
— Така е. Не говоря за комисията… Тревожа се какво става там. — Той махна към стените.
Кенеди се усмихна. Рап никога не беше харесвал тази бюрократска роля. Не че не се справяше добре — отлично се представяше. Просто беше несравнимо по-способен в полевите операции, когато действаше сам, по собствена преценка. Истинският му талант се похабяваше в сенатските зали, но тя имаше нужда от свидетелските му показания. Ако тя бе съобщила онова, което каза той, половината сенатори щяха да й се изсмеят. Рап обаче беше друга работа. Мръсен, кален, окървавен войник, върнал се от фронтовата линия, за да каже на началниците, че положението е доста по-различно, отколкото е изглеждало от безопасните им кресла. Рап бе мъж на действието, който е проливал кръвта си и е вършил велики подвизи за родината. Малцина бяха онези — ако изобщо имаше такива — които знаеха точно какво е направил, но слуховете бяха достатъчни, за да придадат тежест на думите му. Други, такива като Лонсдейл, толкова мразеха онова, което той олицетворяваше, че не желаеха да се вслушат. Мнозинството обаче бяха разумни, защото те бяха политици, а единственото сигурно при тези хора бе, че работеха за личния си интерес.
— Само още няколко часа днес следобед и да се надяваме, че ще можем да действаме с тяхна подкрепа.
— Не се тревожа за това — сериозно каза Рап. — Тревожа се за тази проклета трета терористична група. Според британците денят на нападението е предвиден за другата седмица.
О’Браян и Ридли прекъснаха разговора си и го погледнаха. Знаеха, че ако той се безпокои, това е основателен повод за тревога.
— Мич, дори не сме сигурни дали третата група съществува, а дори да са се подготвяли, има голям шанс терористите да са се уплашили от залавянето на другите два отряда.
Кенеди наблюдаваше Рап и се беше досетила, че още нещо го безпокои.
— Какво има?
— Говорих с Неш преди обяд — отвърна той, като погледна тримата си колеги. — Един от хората му не се е обадил за последните си два рапорта.
— Кой?
— Крис Джонсън.
— Какви рапорти? Нали прекратихме операцията — ядосано измърмори О’Браян — Трябваше да се оттегли.
— Не ми се перчи, Чък — сряза го Рап не по-малко гневно. — Всички сме вършили оперативна дейност. Всички знаем какво е да си скъсаш задника от работа и изведнъж началството да те спре с някоя глупава заповед.
— Това е друго, Мич. Прекалено силно взеха да ни притискат.
— Никой от нас не е бил там — изтъкна той, като посочи седящите около масата. — Нямам представа какво му е казал Джонсън, за да го убеди да не го изтегля от мисията. Не съм склонен да мъмря някого, че е оставил един от нашите да рискува. Аз съм обучавал Неш. Учил съм го да бъде агресивен, точно като теб, когато обикаляше из цяла Европа, Чарли, или като теб, когато вършеше чудеса в Близкия изток, Роб. Затова, ако искате да си го изкарате на някого, изкарайте си го на мен.