Прелестни създания
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Прелестни създания #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-230-0
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прелестни създания». Краткое содержание книги:
Друг път е прокълната…
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин.
Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади — тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака…
Опитвах се да не обръщам внимание. Но колкото по-упорито се опитвах, толкова по-често тези дребни на пръв поглед неща ми се набиваха на очи.
Тя ме погледна как си търкам ръцете в дънките. Все още ме боляха.
— Коя част от „Не можеш да я докосваш, ако не си чародеец“ не разбра?
— Да, вярно. Тази част.
Лена отвори изтъркана черна кутия и извади оттам виолата си.
— Вече е почти пет. Трябва да репетирам, иначе чичо Макон ще разбере, когато се събуди. Винаги знае дали съм репетирала или не.
— Какво? Сега?
Тя се усмихна и седна на стола в ъгъла на стаята. Намести инструмента на брадичката си, извади дълъг лък и настрои струните. За момент не помръдна, затвори очи, сякаш бяхме във филхармонията, а не в нейната спалня. И после започна да свири. Музиката извираше от ръцете й и изпълваше стаята, движейки се из въздуха като още една от нейните все още неоткрити сили. Белите завеси на прозореца й започнаха да се веят и чух песента…
Както я наблюдавах, изведнъж Лена стана от стола и внимателно постави виолата там, където лежеше допреди малко. Вече не свиреше, но музиката продължаваше да звучи. Тя постави лъка до виолата и седна до мен на пода.
Шшш…
Това ли ти е репетицията?
— Чичо Макон изглежда не схваща разликата. И виж… — Посочи към вратата, където се виждаше една сянка и чух ритмично потропване. Опашката на Бу. — Харесва му, а на мен ми харесва, че е тук, пред вратата ми. Мисля за него като за моята специална алармена система. — Имаше логика.
Лена коленичи пред книгата и я вдигна лесно с ръцете си. Когато разтвори страниците отново, видяхме същото, което гледахме цял ден. Стотици заклинания, старателно изписани на английски, латински, келтски и на други езици, които не познавах. Едното беше написано със странни извити букви, каквито никога не бях виждал. Тънките пожълтели страници изглеждаха много крехки, почти прозрачни. Пергаментът беше покрит с древен и изящен шрифт в тъмнокафяво мастило. Поне се надявах да е мастило.
Лена потупа с пръст по странния текст и ми подаде латинския речник.
— Това не е латински. Виж сам.
— Мисля, че е келтски. Някога виждала ли си нещо такова? — Посочих й виещия се почерк.
— Не. Може би е някакъв стар магически език.
— Жалко, че нямаме магически речник.
— Имаме, искам да кажа, чичо би трябвало да има. Той притежава стотици чародейски книги, долу в библиотеката. Не е „Lunae libri“, но вероятно ще има нещо полезно за нас.
— Колко време имаме, преди да се събуди?
— Не достатъчно дълго.
Дръпнах надолу ръкавите на блузата си и ги използвах, за да хвана с тях книгата, все едно бяха кухненските ръкохватки на Ама. Прелиствах фините страници; издаваха силен шум изпод ръцете ми, сякаш бяха направени от сухи листа, а не от хартия.
— Разпознаваш ли някое заклинание?
Лина поклати глава.
— В семейството ми не ни е позволено да знаем почти нищо, преди да бъдем Призовани. — Престори се, че гледа съсредоточено в страниците. — Не искат да рискуват. В случай че станеш Мрак, предполагам. — Разбрах какво има предвид, така че оставих темата.
Страница след страница не откривахме нищо, което дори малко да разбираме. Имаше рисунки, някои плашещи, някои красиви. Създания, символи, животни — дори човешките лица някак си изглеждаха като всичко друго, но не и като човешки в „Книгата на луните“. Поне за мен това беше нещо като енциклопедия от друга планета.
Лена издърпа книгата в скута си.
— Толкова са много, че не знам, а и всичко е някак…
— Смахнато?
Облегнах се на леглото и се загледах в тавана. Навсякъде имаше думи, нови думи и числа. Числата бяха изписани едно под друго на стените на стаята като в затворническа килия.
100,78,50…
Колко още можехме да седим така? Рожденият ден на Лена наближаваше и силите й вече нарастваха. Ами ако беше права и се превърнеше в нещо непознато, нещо толкова мрачно, че вече няма да се интересува от мен и да ме иска? Загледах се във виолата и я гледах, и гледах, докато вече не желаех да я виждам. Затворих очи и се заслушах в чародейската мелодия. И тогава чух гласа на Лена…