Летният рицар

Наклоних почтително глава към нея.

– Да, Кралице Маб. Лятната дама Аврора.

Очите на Маб се разшириха достатъчно, че да остана с впечатлението, че тя е разбрала всичко от една дума.

– Наистина? Можеш ли да ни донесеш някакво доказателство?

– Ако действам достатъчно бързо – отвърнах аз. – Трябва да стигна до Каменната маса преди полунощ.

Маб погледна към звездите над главата й и на мен ми се стори, че зървам в тях тревожен проблясък.

– Те се движат бързо тази нощ, магьоснико. – Кралицата замълча и въздъхна тихо. – Самото време работи срещу теб.

– Можеш ли да ме отведеш до там?

Маб поклати глава и погледна към полето в краката ни. Цяла една ивица от него сияеше в златиста светлина. Маб повдигна ръка и аурата й проблесна с небесносин пламък; въздухът се сгъсти. Пламъкът се понесе срещу златистото сияние и те се сблъскаха сред дъжд от изумрудена енергия, който угаси и двете. Маб отпусна ръката си и отново се обърна към мен. Погледът й попадна върху камъка, който висеше на тънкия си конец, и очите й отново се разшириха.

– Рашид. Защо се е заинтересувал от този въпрос?

– Ъъъ – отвърнах аз. – Всъщност не е, нали се сещате, не действа като представител на Белия съвет и те не се намесват във вашите вътрешни дела.

Маб отдели достатъчно време, за да ме изгледа така, че да ми стане пределно ясно, че ме смята за идиот.

– Знам. И мехлемът ти също е по негова рецепта. Разпознавам миризмата.

– Той ми помогна да намеря това място, да.

Устните на Маб потрепнаха в ъгълчетата.

– И така. Какво е намислил този път старият пустинен лисугер? – Тя поклати глава и продължи: – Няма значение. Камъкът не може да те отведе до масата. Прекият път ще те прекара през средата на битката, което може да унищожи всеки смъртен. Трябва да минеш отдругаде.

– Слушам ви.

Тя погледна нагоре и каза:

– Аз може и да съм Кралица на въздуха, но тези небеса са все още спорна територия. Титания е в разцвета на силите си, а моите са в упадък. Не, няма да е оттам. – Тя посочи към полето, към странно оцветената в златисто, синкаво и зелено мъгла, която яростно се вихреше на местата, където цветовете се срещаха. – И въпреки всичко Лятото печели. Нашият рицар не излезе на бой заедно с нас. Предполагам, че е бил съблазнен.

– Да – казах аз. – Той е с Аврора.

– За последен път позволявам на Мейв да наема помощници – промърмори тя. – Твърде много й угаждам.

Маб вдигна ръка, очевидно давайки сигнал, и някъде иззад гърба й се надигнаха десетки прилепи с размерите на делтапланери и закриха небето с ципестите си криле.

– Но ние все още държим реката, магьоснико, макар противникът да ни е обградил от двете страни. Кръстницата ти и моята дъщеря се опитват да я удържат. Но ако успееш да се промъкнеш до реката, тя ще те преведе през битката до хълма, където се намира Каменната маса.

– Да си проправя път до реката – промърморих аз. – Какво пък. Ще се справя.