Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитри Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)». Краткое содержание книги:
Никол също стана и двамата с Дик започнаха да се обличат, а Мери продължи:
— А какво означава всичко това за водата във ваната? В тази къща не може да се случи подобно нещо! Ще попитаме Ленър.
Дик седна на леглото и даде скрито знак на Никол тя да оправи работата. Междувременно Мери отиде до вратата и заговори на италиански с един от прислужниците.
— Чакай малко — каза Никол. — Няма да допусна това.
— Вие ни обвинихте — отвърна Мери с тон, с който никога по-рано не се беше обръщала към Никол. — Сега имам право да видя.
— Не съм съгласна да се води тук детето. — Никол си навлече дрехите презглава, сякаш беше люспеста рицарска ризница.
— Добре — каза Дик. — Ще доведем Ленър. Да разберем как стои този въпрос с ваната — било истина или измислица.
Ленър влезе полуоблечен, чувствувайки се беззащитен не само физически, но и психически, и изгледа ядосаните лица на възрастните.
— Слушай, Ленър — обърна се към него Мери, — откъде накъде си помислил, че снощи си се къпал във вода, която е била преди това употребена?
— Кажи — добави Дик.
— Водата беше мръсна, това е всичко.
— Не чу ли да източват ваната, твоята стая е до банята.
Ленър каза, че не е изключено, но настоя на своето — водата била мръсна. Беше малко смутен, но направи опит да съобрази:
— Водата нямаше как да е била източена… защото…
Те го притиснаха:
— Защо?
Ленър стоеше в малкото си кимоно и будеше съчувствието на родителите си и нетърпението на Мери. Той заключи:
— Водата беше мръсна, защото по нея плуваше сапунена пяна.
— Когато не си сигурен какво говориш… — започна Мери, но Никол я прекъсна:
— Стига, Мери. След като във водата е имало сапунена пяна, логично е да се заключи, че тя е била мръсна. Баща му заръча да дойде…
— Във водата не може да е имало сапунена пяна.
Ленър изгледа укорително баща си, който го беше издал. Никол го хвана за раменете и го изведе от стаята; Дик сложи край на напрежението, като се засмя.
Мери сякаш си спомни миналото, старото приятелство, даде си сметка колко се беше отчуждила от тях и каза примирително:
— С деца като си, все така става.
Тя си спомни някогашните дни и се почувствува още по-неловко.
— Би било глупаво да си отивате — Хюсеин, така или иначе, трябваше да предприеме това пътуване. В края на краищата вие сте мои гости и сте извършили нетактичност, за която не сте виновни.
Но Дик се ядоса на снизходителния й тон и от думата „нетактичност“, обърна й гръб и започна да подрежда нещата си с думите:
— Неприятно е за тези две млади жени. Бих искал да се извиня на тази, която влезе тук.
— Само да бяхте слушали по-внимателно при пианото!
— Но ти, Мери, си станала тъй досадна: слушах, доколкото ми стигаха силите.
— По-спокойно, Дик! — спря го Никол.
— Връщам ти комплимента — каза Мери кисело. — Довиждане, Никол. — Тя излезе.
След всичко това не можеше и въпрос да става тя да ги изпраща; майордомът уреди заминаването им. Дик остави официални бележки за Хюсеин и сестрите му. Нямаше какво друго да се направи, освен да си тръгнат, но всички се чувствуваха зле, особено Ленър.
— Сигурен съм — настоя той във влака, — че водата във ваната беше мръсна.
— Достатъчно — прекъсна го баща му. — Стига по този въпрос — иначе ще се разведа с теб. Знаеш ли, че във Франция има нов закон и родителите могат да се разведат с децата си?
Ленър избухна в смях и семейство Дайвърови беше отново сплотено — Дик се запита колко пъти още ще успява да постигне това.
Пета глава
Никол се приближи до прозореца и се надвеси навън, за да разбере каква е тази олелия на терасата; априлското слънце хвърляше червени отблясъци върху благочестивото лице на готвачката Августина и синкави искри по кухненския нож, който тя размахваше с пиянска смелост. Бяха я наели през февруари, когато се завърнаха във вилата.
Поради извивката на свода Никол виждаше само главата на Дик и ръката му, сграбчила един от неговите тежки бастуни с бронзова дръжка. Ножът и бастунът, заплашително изправени един срещу друг, бяха като боздуган и римски меч в бой между гладиатори. Най-напред тя долови думите на Дик: