Разплата
- Автор: Шелби Филип
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
Инженера отметна глава назад и се разсмя гръмко, толкова силно, че ехото отекна оглушително в мрачната скала зад гърба му. Той още чуваше тътена му, когато влизаше в джипа.
„Коя беше тази Шел?“
Рейчъл изтича по пътеката и изкрещя към Смит:
— Бети не е там! Това не е Бети!
Тя стигна доста близо до него и видя как той се извърна рязко към нея, преди кракът му да стъпи върху първото от двете стъпала пред входа. Тя стъпи на алеята към гаража и силно размаха ръце, когато Логан се вторачи в нея, с лице, изкривено от гняв.
— Какво правиш, по дяволите?
— Не е тя! — задъхано отговори Рейчъл. — Жената вътре…
Експлозията я блъсна в гърдите като стоманен юмрук. Рейчъл запомни само удивлението в очите на Смит, миг преди тялото му да прелети като ракета над нея, с размахани ръце и крака. Главата й се удари тежко в тревата на моравата зад алеята. Взривната вълна я запокити като перце срещу еднометровата тухлена стена, разделяща двора от уличката.
Пръстите на Рейчъл сграбчиха влажния торф, когато тя се надигна в опит да запълзи. После дойде ред на втората експлозия и тя усети как отплува нанякъде, безпаметна, олекнала и безгрижна.
20.
Рейчъл се блъсна в оградата и изкрещя, макар че надали тя самата чу собствения си крясък. Гърлото й залепна, сякаш някой беше напъхал в него сурово месо. Всяко вдишване и издишване причиняваше остра болка в гърдите й, все едно че вдишваше огнени пламъци.
Дойде на себе си, едва когато коляното й се удари в някаква корава и студена повърхност. Вдигна едната си ръка и ноктите й задраскаха по нещо грапаво. С усилие повдигна клепачи и съзря с мътен поглед, че се е залепила о тухлената ограда, стигаща до кръста й, точно където започваше моравата.
— Не мърдай! Рейчъл, чакай, стой така!
Две ръце, със зачервени китки, с ожулени кокалчета, се плъзнаха под мишниците й. Тя чу тихо ръмжене и охкане, докато Смит се опитваше да я изправи на крака.
— Усещаш ли да има нещо счупено по теб?
Лицето на Логан, посивяло от пепелта, беше набраздено с ивици от някаква тъмна течност.
— Ти кървиш!
— От счупените стъкла. Посипаха се навсякъде. Почакай, има парчета даже в косата ти.
Рейчъл машинално вдигна ръка, но Смит веднага я сграбчи за китката.
— Нека първо се измъкнем оттук!
Рейчъл се опря на рамото му, а той й помогна да направи първата стъпка. Под подметките й захрущя стъкло. Тя усети необичайна топлина зад гърба си и се обърна.
— Мили боже…
От къщата не беше останало почти нищо. Експлозията беше изтръгнала гредите и помела стените, а покривът — рухнал в образувалата се яма, обвита в дим. Сцената напомняше на картина от ада. Нощното небе бе озарено от неизгорели отломки, понесени нагоре от вихъра. Овъглените остатъци от дървените греди догаряха с пукот, облизвани от последните пламъци. В този миг вятърът обърна посоката си и димът се устреми право към нея.
Смит я помъкна към улицата, като двамата се придържаха един друг, а после той размаха ръка към силуетите, завтекли се към тях. Някакъв набит мъж на средна възраст, лъхащ на джин, пръв дотърча до олюляващата се двойка.
— Господи! Какво стана? Ранени ли сте?
Смит с усилие измъкна и размаха под носа му картата си с емблемата на Министерството на правосъдието.
— Аз съм федерален агент — задъхано изрече Логан. — Как се казваш?
— Джери. Джери Пабст. Този парцел тук е мой…
— Някой обади ли се на телефон 911?
— За идиот ли ме взимате? Разбира се, че ги повиках. Още на минутата. Ама пожарната ще довтаса чак след двадесет минути. Защото не им е готова новата сграда и все още са чак в старата, на…
— Джери… Джери, моля те, върни тези хора обратно. Да се приберат в твоята къща.
Джери Пабст отстъпи крачка назад и вдигна ръце към стълпилите се около него хора.
— Окей, момчета! Хайде, да се връщаме. Имаме работа с някакъв шеф от федералните. Да се връщаме. Окей?
Разнесоха се викове и заваляха въпроси, особено от жените, които упорито надзъртаха зад раменете на Джери. Рейчъл видя как Смит се загледа с мрачно лице в догарящите развалини.
— Какво става с онези от тактическата група? Трябва да проверим…
Логан Смит мрачно поклати глава.
— Те вече бяха влезли. Навън беше останал само снайперистът.