Разплата
- Автор: Шелби Филип
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
— А ние какво ще правим? — попита го Рейчъл, докато гледаше след тримата мъже, които буквално пред очите й се стопиха в мрака.
Смит отново надяна слушалките, с тих глас произнесе няколко фрази по микрофона, след което ги смъкна от главата си. Изглеждаше доволен от резултата от проверката.
— След четиридесет и пет секунди ще заемат позиции — обясни й той. — Дотогава ние трябва да сме пред входната врата.
Смит включи радиото в колата и започна да сменя честотата, докато най-после намери някаква радиостанция, излъчваща само рокмузика. Той подаде на Рейчъл своя клетъчен телефон и посочи с кимване към съседната къща с бръшлян по фасадата.
— Ще използваме това, което може да ни предложи ситуацията. Ъндъруд и нейният приятел сигурно спят. Но те ще се събудят, ако чуят или видят какво празненство има в съседната къща. Ще позвъни телефонът им. Съседите ще ги поканят да се присъединят към тяхното среднощно парти. Поводът ще бъде да им донесат лед, защото техният се е свършил. Ти ще й се обадиш. Ще й се извиниш, че ги безпокоиш посред нощ, но нали никъде наоколо не може да се намери лед за уискито… Така нейният партньор, който и да е той, няма да се разтревожи, щом тя му обясни, че й се налага да слезе до кухнята на долния етаж.
— Където аз ще чакам в засада.
— Да, но заедно с мен.
— А какво ще стане с любовника?
— Ще го измъкнем бързо навън, ще го заставим да мълчи, след което ще влезем вътре. Предполагам, че това е по-добър сценарий, отколкото да го изведем под дулото на пистолета.
Смит я изгледа тревожно.
— Ще се справиш ли?
Рейчъл кимна и го подкани:
— Хайде! По-добре е още сега да тръгнеш.
Тя го проследи с поглед, докато фигурата му се смали в дъното на глухата уличка. Смит внимателно подбираше сенчестите места. Когато стигна до алеята към гаража пред къщата, Рейчъл набра по телефона номера на Бети Ъндъруд, чу първото позвъняване и завъртя потенциометъра на радиоприемника в колата. Оттам гръмна оглушителния рев на „Ролинг Стоунс“, разкъсвани от симпатии по дявола.
— Ало?
В гласа долови нотка на любопитство, без следа от раздразнение.
— Бети? Бети Ъндъруд?
— Кой се обажда? Какъв е този шум там?
— Бети…
— Вие не сте ли от съседната къща?
Рейчъл мигновено съобрази какво да промени в плана.
— Да. Сега само ме изслушай. Много, адски много съжалявам, че те безпокоя. Да, да, зная, че е късно, но проклетият хладилник нещо се повреди и останахме без лед. Мога ли да прескоча до теб и да ми дадеш малко лед от твоя?
Рейчъл чу как отзад се надигна някакъв мъжки глас. После жената отново се обади:
— Кени, това са онези, от съседната къща. Искат малко лед.
— Кажи им, че ще си го получат само ако ни подарят малко от бирата си. Шел, чуваш ли ме? Само да не е от блудкавото светло пиво „Амстел“.
„Коя беше тази Шел?“
Инженера беше паркирал джипа след завоя. Тази позиция му позволяваше да вижда всичко в долината. С прибора за нощно виждане беше засякъл глухата уличка, на която се намираше къщата на Ъндъруд. Сега търпеливо чакаше резултата от труда си. Но вместо това навред цареше пълна тишина. Той въздъхна примирено. Газта от камините вече е образувала плътен слой — истинско газово одеяло, ниско над пода на партера — но може би миризмата още не е стигнала до спалните на горния етаж. Налагаше се да ускори събитията.
Инженера набра номера на Бети Ъндъруд.
Оказа се, че номерът дава заето.
Инженера изскочи от джипа и насочи прибора за нощно виждане към уличката. Той успя да преброи шест коли пред съседната къща. Чудесно. Ето го шевролета на федералните. Но другата… Стори му се, че вижда някакъв силует зад волана… и в следващия миг се досети, че този някой не може да е никой друг, освен военен следовател Рейчъл Колинс. Вероятно с клетъчен телефон, притиснат към ухото.