Kолеж за магьосници

— … с ваша помощ. Време е да подновим нашето законно владичество над таз земя. От тук съвкупно ще възвърнем предишната слава на Филория, славата на дните стари, на дните велики…

Кое чу, кое не дочу. По-късно Алис можеше да му разкаже. В книгите Амбра и Умбра винаги изглеждаха леко злокобни, обаче в действителност Амбра далеч не беше лоша. Даже се държеше мило. Топло. Разбираше защо филорийците не са тръгнали да роптаят срещу Нея. Приличаше на добросърдечна продавачка в универсалния магазин. Човек не я вземаше на сериозно.

Куентин беше пиян от умора, от облекчение и от шишето на Елиът. Искаше да знае откъде идва този изкусителен, ромолящ звук, защото умираше от жажда.

Короната си стоеше между копитцата на Амбра. Трябваше ли някой да я поиска? Или Тя щеше да им я даде, когато е готова? Навярно щеше да я връчи според етикета на Пени като награда за мигновеното му подмазвачество и те щяха да му бъдат поданици. На Куентин много-много не му се искаше да види Пени като цар на Филория. След всичко това точно той ли щеше да се окаже героят на малкото им приключенийце?

— Имам въпрос.

Един глас прекъсна стария овен. Куентин с изненада установи, че това е неговият глас.

Амбра замлъкна. Тя беше доста едро животно, поне метър и петдесет високо. Имаше черни устни, а руното й изглеждаше пухкаво като къделя. Куентин с удоволствие би заровил лице там, за да се наплаче, а после и да заспи. Пени проточи врат и му се облещи заканително.

— Не съм възнамерявал да звуча настъпателно, ала щом Вие сте, тъй де, Амбра, как така сте в тази тъмница, а не помагате на народа Си на земята?

Като ще е гарга, рошава да е.

— Тъй де, вече стана прекалено драматично, но Вие сте бог. А горе положението едва се крепи. Много хора се чудят къде се губите от толкова време. Това е. Защо сте оставили народа Си да се мъчи като грешник?

Речта би прозвучала по-добре с нахакана усмивка, а не със сълзлив гласец. Обаче нямаше да се отметне. Амбра изблея и Куентин видя дебелия й розов език.

— Покажи малко уважение — скастри го Пени, но Амбра вдигна черното си копитце.

— Излишно е да ти припомняме, човешко дете, че не сме ти слуга. — Тонът на Амбра не бе тъй нежен както допреди малко. — Не се грижим за твоите нужди, а за Нашите. Не идваме и не си отиваме по твоя прищявка. Вярно, от известно време пребиваваме под земята. Трудно е да кажем колко, щом сме толкова далеч от слънцето и неговите пътешествия по небосвода, но поне няколко месеца се изтърколиха. Злото е завладяло Филория, със злото трябва да се преборим, а борбата си има цена. Претърпели сме, както виждаш, злополука със задните крака.

Амбра обърна дългата си златна глава. Куентин видя, че е окуцяла с единия заден крак. Амбра го изпъваше и копитото едва бръсваше пода. Надали можеше да отпусне на него тежестта Си.