Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Хъмф, това е Мелиса. Знаеш ли нещо за Фийби Фей, едно от „веселите момичета“?
- Може и да се сетя нещо срещу една бира - засмя се той.
Съпругата му го избута да стане.
- Отърви ме от него за малко, докато оправя тази бъркотия. Той не може да се раздели с нищо... Отидете и поговорете петнадесетина минути, докато аз, за разнообразие, се опитам да продам нещо.
Тримата си намериха едно ъгълче в кафенето. Мелиса слушаше, докато Хъмф разказваше всичко, което знаеше, за тази музикална звезда.
- Била е една от хубавите пеперудки на своето време, едно от момичетата по пощенските картички, но е дала своя принос за страната в Първата световна война - участвала е в концертните турнета, които са разведрявали войските ни във Франция. След това не се е изявявала много, направила е филм или два. Участвала е в един с Айвър Новело. Или май беше с Лили Елси? Виж, тя е голяма звезда. Подписана нейна картичка ще струва някой шилинг, даже повече. - Той отпи от кафето си и се усмихна на Мелиса. - Имах снимка на Фийби в армейска униформа, но я продадох на колекционер на предмети, свързани със суфражетките. Никой не ме беше питал за нея от години, а сега двама души за един месец.
Имената не говореха нищо на Мелиса. Това бяха истории отпреди близо сто години.
- Омъжвала ли се е?
- Не мога да ви кажа. Трябва да намерите некролога й някъде в архивите. Била е дребен играч, но сигурно е била добра актриса. Джордж Едуардс, импресариото, е подбирал внимателно момичетата за театъра си. Много от тях са били от скромно потекло, но са имали потенциал - добър външен вид и добри гласове. Доста са се омъжили за аристократи. Помогнах ли ви?
- Благодаря, някакво начало е. - Мелиса стисна ръката на Хъмф, докато той се изправяше, за да се върне на щанда си. - Къде да намеря некролози? - попита тя Марк. Докато отпиваше от кафето си, усети, че потъва все по-надълбоко в живота на Фийби Фей.
- Можеш да започнеш с Британската библиотека - предложи Марк. - Там има архив на всички вестници, но трябва да знаем кога е починала. Това ще означава първо разходка до Центъра за семейна документация, за да погледнем регистъра на раждания и смърт. Трябва да е някъде там - освен ако е още жива - добави той.
Мелиса се почувства обезсърчена и все пак някак развълнувана. Фийби се превръщаше в реална личност, вече не беше само красиво лице от една снимка.
- Не мисля, че ще имам време да обикалям Лондон. Имаме репетиции скоро, но все пак благодаря.
- Ако се нуждаеш от помощ... - предложи любезно Марк. - Разпали любопитството ми -защо едно момиче идва чак от другия край на света, стиснало в ръка картичка със снимка на отдавна изгубена родственица.
- Не сме сигурни, че е така - каза Мелиса и се вгледа по-внимателно във Фийби.
- Имам своите подозрения - засмя се Марк и я изгледа. - Тя е била певица, ти си певица. Тя е била хубавица, ти също...
- Благодаря... - Мелиса го стрелна с очи и забеляза интереса в погледа му.
- Виж, сериозен съм. Ето визитката и имейла ми. Наистина съм заинтригуван и ако ти не я потърсиш, аз ще го направя. А сега отивам да прегледам колекцията си, в случай че съм пропуснал нещо.
Тя го последва обратно до щанда му. Не знаеше какъв трябва да бъде следващият ход от нейното издирване, но бе сигурна в едно: искаше да разбере малко повече за Марк Пенроуз, любител на операта, адвокат и маниак на тема картички.
Мелиса беше толкова погълната от репетициите си през следващата седмица, че се изненада, когато получи картичка с надпис: „Да се срещнем в сладкарница „Валери“ следващата събота, около единадесет. Имам новина. Марк Пенроуз.“
Тя не се нуждаеше от убеждаване, за да посети френската сладкарница с кафене на Хай стрийт, тъй като вече бе установила пристрастеността си към техните tarte aux framboises2 Беше впечатляващо, че Марк бе спазил обещанието си да издири още пощенски картички, но се надяваше, че той не очаква нищо друго освен чаша кафе.
„Не се интересувам от емоционални връзки. Ще имам достатъчно време за това, когато си спечеля име в музикалния свят. Тук съм, за да развия кариерата си, а не да се разсейвам, помисли си тя. Но ще бъде приятно да го видя отново.“
Нищо от обичайните й дънки и пуловери не й стоеше добре тази съботна сутрин. Трупаше всичко на купчини на пода, докато обмисляше кое съчетание ще създаде правилното впечатление: не прекалено раздърпано, но и да не изглежда, че е положила специални усилия за него. Външният вид, който търсеше, бе това, което приятелките й наричаха „небрежно елегантно“, а нейните обеци - образци на аборигенското изкуство, й придаваха екзотична нотка.