Заразата

— Това с теб е самоизпълващо се пророчество — продължи Мат след нея. — Не разбираш ли? Той те познава. Знае точно кой бутон да натисне. Точно затова двамата не ставахте един за друг.

Кели зарови в дъното на шкафа, изхвърли ядосано две стари тенис ракети и удари Мат по крака затова, че говори така пред Зак.

— Не е това. Вярвам му.

— Него го търсят, Кел. Претърпял е някакъв провал, съсипан е. Всички тези тъй наречени гении по същество са крехки. Като онези слънчогледи, дето все се опитваш да отгледаш покрай задния плет — прекалено големи глави и рухват под собствената си тежест. — Кели изхвърли тежък зимен ботуш и той изхвърча покрай пищяла му, но този път Мат успя да го избегне. — Всичко това е заради теб, нали знаеш? Той е патологичен случай. Не може да се откаже. Цялото това нещо е, за да те държи близо до себе си.

Тя се спря, обърна се на четири крака и се вторачи в него изпод пешовете на връхните дрехи.

— Наистина ли си толкова несхватлив?

— Мъжете не обичат да губят. Не искат да се предадат.

Измъкна се навън и издърпа големия си туристически сак.

— Затова ли сега няма да тръгнеш?

— Няма да тръгна, защото имам да върша работа. Ако мислех, че мога да използвам извинението на смахнатия ти съпруг с края на света и да се отърва от инвертирането на всичко — от пода, до компютрите, щях да го направя, повярвай ми. Но в реалния свят, когато не се появиш в работата си, я губиш.

Тя се обърна, вбесена от ината му.

— Еф каза да заминем. Той никога не се е държал така преди, никога не е казвал такова нещо. Това е реално.

— Това е истерия от затъмнението, говореха за това по телевизията. Някои пощуряват. Ако щях да бягам от Ню Йорк заради всички луди, нямаше да съм тук от години. — Мат посегна да я хване за раменете. Отначало тя понечи да го избута, но после се остави да я задържи за миг. — Ще следя интернет и телевизията, за да видя става ли нещо. Но светът продължава да се върти, нали? За тези от нас с истинска работа. В смисъл… нима просто така ще оставиш класната си стая?

Нуждите на учениците ѝ за миг я разколебаха, но всеки друг и всичко друго беше на втори план след Зак.

— Може би ще прекратят училището за няколко дни. Като си помисля, днес имах доста много необяснени отсъствия…

— Това са деца, Кел. Грип.

— Мисля, че всъщност е затъмнението — каза Зак от другия край на стаята. — Фред Фейлин ми го каза в училище. Всички, дето са гледали луната без очила, са им се сварили мозъците.

— Какъв е този твой интерес към зомбита? — обърна се Кели към него.

— Те са навън. Трябва да се подготвим. Обзалагам се, че дори не знаете двете най-важни неща, които ти трябват, за да преживееш нашествие на зомбита.

Кели го пренебрегна.

— Аз се предавам — каза Мат.

— Мачете и хеликоптер.

— Мачете, хм? — Мат поклати глава. — Според мен ще е по-добре пистолет.

— Грешка — каза Зак. — Мачетето не трябва да го презареждаш.