Шифърът на Леонардо
- Автор: Браун Дэн
- Серия: Робърт Лангдън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Леонардо». Краткое содержание книги:
Едуардс Наблюдаваше самолета. Нервите му бяха опънати. Чудеше се дали склонността на Тибинг към даване на подкупи не го е забъркала в нещо. Френската полиция, изглежда, непременно искаше да го залови. Едуардс още не знаеше какви обвинения са повдигнати, но очевидно бяха сериозни. По молба на френските власти кентската полиция беше наредила на диспечера от „Бигин Хил“ да се свърже по радиото с пилота на самолета и да му каже да спре пред терминала, вместо при хангара на клиента. Пилотът се бе съгласил и очевидно беше повярвал в изсмуканата от пръстите история за изтичането на бензин.
Осем въоръжени кентски полицаи стояха в сградата и чакаха пилотът да угаси двигателите. В този момент служител на летището щеше да постави клинове на колелата и самолетът нямаше да може да се движи. Тогава полицаите щяха да се покажат и да задържат пътниците до пристигането на френската полиция.
Самолетът се спускаше над върхарите на дърветата отдясно на кулата. Саймън Едуардс слезе на долния етаж, за да проследи кацането от равнището на пистата. Полицаите бяха заели позиции и служителят от поддръжката чакаше с клиновете. Самолетът най-после кацна и се плъзна отдясно наляво пред терминала. Белият му корпус лъщеше от дъжда. Но вместо да спре и да завие, той спокойно продължи към хангара на Тибинг. Всички полицаи рязко се завъртяха и зяпнаха Едуардс.
— Нали казахте, че пилотът се съгласил да спре пред терминала!
Едуардс бе озадачен.
— Така е!
След няколко секунди се озова напъхан в полицейска кола, която се носеше към далечния хангар. Полицейският конвой все още беше на цели петстотин метра оттам, когато самолетът изчезна в хангара. Когато автомобилите най-после стигнаха и спряха пред зейналата врата, полицаите наизскачаха навън с извадени пистолети.
Едуардс ги последва.
Шумът бе оглушителен. Двигателите все още ревяха. — самолетът правеше обичайната маневра, за да спре с насочен навън нос. Едуардс видя лицето на пилота, който съвсем разбираемо изглеждаше изненадан и уплашен при вида на полицейските коли. Пилотът угаси двигателите, и полицаите светкавично заеха позиции около самолета. Едуардс отиде при полицейския капитан, който предпазливо посочи люка. След няколко секунди той се отвори.
Когато електронната стълбичка плавно се спусна на земята, Лий Тибинг се появи на изхода, погледна морето насочени към него пистолети, опря се на патериците си и се почеса по главата.
— Саймън, да не би докато ме е нямало, да съм спечелил полицейската лотария? — Гласът му звучеше по-скоро озадачено, отколкото уплашено.
Саймън Едуардс пристъпи напред и преглътна буцата в гърлото си.
— Добро утро, сър. Извинявам се за смущението. Имахме изтичане на гориво и вашият пилот каза, че ще спре пред терминала.
— Да, да, аз му наредих да ме докара тук. Закъснявам за среща. Плащам за този хангар и тия глупости за изтеклото гориво ми прозвучаха като прекалено усърдни мерки за безопасност.
— Боя се, че пристигането ви ни свари малко неподготвени, сър.
— Знам. Наистина не беше предвидено. Между нас да си остане, обаче от новото лекарство краката ми изтръпват. Затова реших да се отбия при доктора.
Полицаите се спогледаха. Едуардс потръпна.
— Разбирам, сър.
— Сър Лий — приближи се капитанът от кентската полиция. — Трябва да ви помоля да останете на борда още около половин час.
Тибинг мрачно заслиза по стълбичката.
— Опасявам се, че това не е възможно. Имам среща с лекаря си. — Той стъпи на пистата. — Въпросът буквално е на живот и смърт.
Полицаят му прегради пътя.
— Тук съм по искане на френската криминална полиция. Твърдят, че в самолета ви има бегълци от закона.
Тибинг го изгледа, после избухна в смях.
— Това да не е от ония скрити камери? Голяма смехория!
Капитанът не мигна.
— Говоря сериозно, сър. Френската полиция твърди, че може би имате заложник на борда.
Прислужникът на Тибинг се появи на изхода.
— Аз наистина се чувствам заложник на служба при сър Лий, но той ме уверява, че съм бил свободен да си тръгна. — Реми си погледна часовника. — Вече закъсняваме, сър. — Той кимна към лимузината в отсрещния ъгъл на хангара. Грамадният автомобил беше абаносово-черен, с тъмни прозорци, гумите му имаха бели ивици от външната страна. — Ще докарам колата. — Французинът заслиза по стълбичката.
— Боя се, че не можем да ви пуснем — отвърна капитанът. — Моля, върнете се в самолета. И двамата. Скоро ще пристигнат представители на френската полиция.