Шифърът на Леонардо
- Автор: Браун Дэн
- Серия: Робърт Лангдън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Леонардо». Краткое содержание книги:
— Нямам представа. Из цялата къща има такива снимки, затова ги събрах.
Коле разгледа документа.
„Prieure de Sion?“ — зачуди ce Коле.
— Господин лейтенант? — В стаята надникна друг агент. — В централата спешно търсят капитан Фаш, но не могат да се свържат с него. Ще се обадите ли?
Коле се върна в кухнята. Беше Андре Верне. Изтънченият говор на банкера не можеше да скрие напрежението в гласа му.
— Капитан Фаш е казал, че ще ме потърси, но още не ми се е обадил.
— Капитанът е много зает — отвърна Коле. — Какво обичате?
— Увериха ме, че ще ме държите в течение на вашето следствие.
За миг на Коле му се стори, че гласът му е познат, ала не можеше да си спомни откъде.
— Мосю Верне, аз съм лейтенант Коле и в момента ръководя следствието в Париж.
Отсреща последва дълго мълчание.
— Търсят ме по другия телефон, господин лейтенант. Извинете ме, моля. Пак ще ви се обадя. — Банкерът затвори.
Няколко секунди Коле остана със слушалката в ръка. После се сети. „Знаех си, че съм чувал гласа му!“ Откритието го накара да ахне. „Шофьорът на бронирания камион. С фалшивия ролекс.“
Сега разбираше защо банкерът толкова бързо беше затворил. Беше си спомнил лейтенант Коле — полицая, когото толкова нагло беше излъгал. Коле се замисли за значението на странното развитие на събитията. „Верне е замесен.“ Инстинктивно разбираше, че трябва да се обади на Фаш. И емоционално усещаше, че това случайно откритие ще е неговият славен миг.
Веднага се свърза с Интерпол и поиска пълна информация за Депозитната цюрихска банка и нейния президент Андре Верне.
80
— Закопчайте предпазните колани, моля — съобщи пилотът, когато самолетът започна да се спуска в мрачния утринен дъжд. — Ще кацнем след пет минути.
Когато мъгливите хълмове на Кент се ширнаха под тях, Тибинг изпита радостно усещане. Връщаше се у дома. Англия се намираше на по-малко от един час път от Париж, и все пак бе на цял свят разстояние от Франция. Тази сутрин влажната пролетна зеленина на родината изглеждаше особено приветлива. „Животът ми във Франция свърши. Победоносно се завръщам в Англия. Ключовият камък е открит. — Естествено оставаше да установят къде в крайна сметка ще ги отведе ключовият камък. — Някъде в Обединеното кралство.“ Нямаше представа точно къде, но вече предвкусваше славата.
Той се изправи, отиде при отсрещната стена, плъзна настрани една подвижна плоскост и разкри дискретен сейф. Набра комбинацията, отвори го и извади два паспорта.
— Паспортите ни с Реми. — После им показа дебела пачка банкноти по сто лири. — И документи за вас двамата.
Софи го погледна подозрително.
— Подкуп?
— Творческа дипломатичност. Частните летища правят някои компромиси. При моя хангар ще ни посрещне британски митничар и ще поиска да се качи на самолета. Вместо да му позволя, ще му кажа, че пътувам с известна французойка, която предпочита никой да не знае, че е в Англия — заради пресата, нали разбирате, — и ще му предложа този щедър бакшиш в знак на благодарност за дискретността.
Лангдън се смая.
— И митничарят ще го приеме?!
— Небеса, да! Двумесечна заплата? Всички тези хора ме познават. Аз не съм трафикант на оръжие, за Бога. Посветен съм в рицарство от кралицата. — Тибинг се усмихна. — Това си има своите привилегии.
Реми се приближи по пътеката със сребристия глок в ръка.
— Какво ще наредите да правя, сър?
Тибинг погледна прислужника си.
— Ще останеш в самолета с нашия гостенин, докато се върнем. Не мога да го мъкна из Лондон с нас.