Пасажер [bg]

— Или страх и принуда — отвърна той многозначително.

Тя се разсмя.

— Съмнявам се това да ги е подтикнало... Или поне се надявам да не е било така. Та това са хора, които са преодолели невъзможното — намерили са начин да заобиколят всички закони на физиката. Открили са нови светове. Вероятно са се възприемали като откриватели или учени. А може би са считали, че са призвани да разберат какво ни очаква и да направят нужните промени. — Ета започваше да се пали, думите и звучаха все по-въодушевено. — Може би Алис е права — предизвикали са твърде много промени и нещата са излезли извън контрол.

— Призвание? — Николас не успя да прикрие ироничната нотка.

— Защо не? Не ти ли се вярва?

— Вярвам, че човек сам избира целите и посоката си, а не че съществува предначертан път, който само чака да стъпя на него.

— Значи, не смяташ, че си призван да плаваш с кораб?

— Не. Това бе единствената възможност, която ми бе предоставена. И в един момент видях, че ако положа нужните усилия, бих могъл да постигна нещо.

Странно как бе успял да сведе неясните си мисли до тази простичка истина.

— Харесва ми — продължи тои, като се размърда неловко под изпитателния и поглед. — Харесвам предизвикателствата, пред които те изправя морето на всяка крачка. Морето ми позволи да видя много повече, отколкото съм мечтал, а и постоянно подхранва жаждата ми да видя още и още. И по някаква случаиност се оказа, че ме бива в занаята. Но това не променя факта, че занаятът ми бе избран от друг. И този друг не е Божията ръка.

Ако Хол имаше някакъв бизнес нюх, щеше да цани Николас като чирак при някои търговец и да прибира припечеленото от него дотогава, докато Николас успееше да спести достатъчно, че да откупи свободата си. Вместо това още от самото начало свободата на Николас бе факт, а не непреодолимо препятствие, така че изобщо не му се бе налагало да се замисля по този въпрос. Семеиство Хол ненавиждаха робството като институция — не само заради унижението на робите, но и заради вредното му въздействие върху робовладелците.

Като капитан Николас щеше да има възможност да се издържа, а също и да се докаже пред света. Като собственик на своя компания и на богатство, което надминаваше мечтите му, би могъл да остави свой отпечатък върху света.

Кажи и — заповяда си и ръцете му неволно се свиха в юмруци. — Кажи и истината, проклето копеле.

— Винаги съм смятала, че имаш ли талант за нещо, значи, именно с това трябва да се занимаваш — отбеляза Ета. — Аз самата точно така се забърках с цигулката.

— И смяташ, че цигулката е твоето призвание? Значи, все пак ще доведеш нещата до край?

Ръката на Ета, посегнала към лъскава дървена кутиика, която бе изровила изпод купчина дневници, замръзна.