Крал на пепелища [bg]

— Повече?

— Би могъл да има по-романтични идеи.

— Аха — каза Зусара. — Може би си прав. Той спомена мимоходом за нея, но… — Замълча, докато премисляше, а после каза: — Да, повикай я. Ако тръгнете веднага след като тя пристигне, не би трябвало да имате голям проблем да стигнете до замъка на барона на уречения ден. — Погледна майсторите в стаята и попита: — Имаме ли агенти в Маркенет?

Майстор Ренгара, нисичък слаб мъж, отвърна:

— Имам екип.

Зусара повдигна вежда.

— Цял екип? Защо не го знам това?

Ренгара сви рамене пренебрежително.

— Не е работа на Съвета.

Зусара изгледа за миг по-младия майстор с присвити очи. Ренгара нямаше да е първият, решил да завърти своя лична игра, отказвайки на колегите си майстори полагащия им се дял.

— Ще обсъдим това по-късно. Засега ми трябва да ги известиш. Ще изчакаме момичето да слезе от селото на Фасария и когато тя, Реза и момчето пристигнат в Маркенет, искам там да бъдат предупредени за пристигането на Реза. Ще устроим малък маскарад в подходящия момент.

— Защо да си правим труда с всичко това? — попита Кугал, отново кипнал. — Доставяме момчето в града, за да може Фасария да отдъхне през нощта, знаейки, че договорът му е изпълнен, и след това го убиваме!

Зусара изгледа стария си приятел все едно му е омръзнало да се повтаря, след което прибягна до тон, подходящ за слабоумен ученик.

— Както вече казах, не знаем защо барон Дюмарш толкова се интересува от това момче и защо ни го даде да го опазим, вместо да го задържи в собствения си град. Трябва да разкрием мотивите му и нищо не трябва да ни обвързва с момчето. Достатъчно ясен ли съм?

Кугал се вцепени — не беше свикнал да се му говорят по този начин, — но след малко се отпусна на възглавниците и кимна в знак, че е разбрал. Беше губил достатъчно спорове със Зусара през годините, за да проумее, че е загубил и този. Зусара беше пръв между равни; някой можеше да оспори подразбиращата му се власт някой ден, но не и днес.

— Още нещо, преди да приключим — каза Зусара. — Трите кораба?

Майстор Тагага, с телосложение на хамалин и с тъмни, вечно присвити очи, се обади:

— Кръжащите?

„Кръжащите“ бяха пирати, наречени така заради силния кръжащ вятър, който минаваше през островите, през Теснините, на запад през южните острови и после нагоре по източното крайбрежие на Южна и Северна Тембрия. Улесняваше много пиратите да прихващат търговски съдове.

— Не знам за много банди, които да плават с три кораба в ескадра — каза Зусара.

— А ако са в съюз с онези вещици? — подхвърли Кугал.