Дервишът

Отиде до прозореца.

— Да, маса, Боми е тук!

— Донеси ми един джин!

Негърът напълни чашата и я занесе вън. Уолкър се надигна и пристъпи към прозореца. Видя ездача и чуваше и разговора, който онзи поведе с Боми.

— Маса иска да отиде при маса Уилкинс?

— Да, стара нощна сянко.

— И при мис Елми?

— Какво те засяга това?

— Мен? О, нищо, нищо!

— Ама правиш една проклета лукава физиономия! Какво ти е залегнало на езика?

— Сега не, сега не, маса. Когато маса е говорил с маса Уилкинс, тогава!

— Говорил? За какво и за кого?

— За мис Елми.

— Luck-a-day[62], Боми! Ти май наистина таиш нещо! Любопитен съм да го узная.

— Не, сега не, но… после!

— Добре. Тогава и аз ще ти кажа, че още в този час ще говоря с мастър Уилкинс.

— Сега! О, Исусе, Исусе! Много добре знам какъв отговор ще получите.

— И?

— Нека мис Елми сама ви го даде! Ще пиете ли на връщане още една чашчица?

— Защо?

— Защото тогава ще ви кажа онова, което сега още не мога да ви кажа.

— Добре, ще дойда.

Той сбута коня си, без да поздрави, а негърът се върна в колибата.

— Кой беше мъжът?

— Маса Лефлър, плантатор, нашият най-близък съсед. Маса Лефлър е влюбен в мис Елми, дъщерята на маса Уилкинс.

— Behold! И сегашната му визита вероятно има целта да поиска ръката й?

— Да, но ще бъде отхвърлен.

— Защо?

— Ако няма мотиви, говорещи в негова полза, за които аз не знам, той ще бъде отпратен от Уилкинс. А дори и Уилкинс да се съгласи, то мис Елми все пак ще каже не, защото тя обича друг.

Тъй като Уолкър бе видял красивото момиче, прие присърце разговора.

— Да. Това е маса Адлер, немският главен надзорник на плантацията. Той минава за храненик на фермера.

— Проклятие! Това е лошо за Лефлър.

— Да. Лефлър ще бъде отблъснат.

— И после?

— Той ще намрази маса Уилкинс и ще си отмъсти. Боми познава маса Лефлър много добре!

Уолкър направи замислена физиономия и се загледа известно време пред себе си.

— Лефлър богат ли е?

— Много.

— Хрумна ми една идея. При връщането си той дали ще каже открито, че е бил отхвърлен?

— Защо не? Той добре знае, че ще намери в мое лице един добър съюзник за отмъщението си.

— Може би и в мое. Дали не бихте могъл да го поканите да влезе?

— Да, ако искате да говорите с него.

— Само в случай че е отхвърлен, иначе не.

Разговорът се проточи още доста време. Сетне на вратата, която Боми отново бе зарезил, се почука.

— ’s death! Някой идва — прошепна Уолкър загрижено. — Кой ли е?

Черният отиде до вратата и погледна през една тясна цепнатина.

— Това е Даниел, един мой познат — нашепна.

— Той не бива да ме види. Къде е скривалището?

— Елате!

Той пристъпи до огнището. То се състоеше от дълга, широка каменна плоча. Задната й страна бе вмъкната в стената, а другите три страни се опираха върху три дъбови ствола, отрязани сурово от дървото, които бяха положени хоризонтално и имаха малко по-голяма дебелина от тази на един мъж. Негърът избута левия от двата странични пъна.