Защото те обичам

Той се появи на следващото утро, веднага щом Рос излезе за прясна вода.

— Добро утро, мис Коулман — изръмжа той.

Лидия се обърна бавно към него, опитвайки се да скрие страха си. Изгледа го с отвращение.

— Намери ли ги?

— Да.

Очите му блеснаха алчно, но тя остана неподвижна.

— Добре тогава, тъпа кучко, давай ми ги, преди някой да ни е видял.

— Не мога. Скрити са много добре и ще ми отнеме много време, докато ги извадя.

Той изпсува раздразнено и изпита силно желание да я удари, за да прогони този израз от лицето й. Но лагерът вече се размърдваше и той добре съзнаваше, че вдигането на излишен шум не е в негов интерес.

— Тогава — довечера.

— Но не във фургона.

— До корала, след като всички си приготвят конете за нощта. — Тя кимна и той се обърна. Преди да се скрие между дърветата, той се обърна отново. — Гледай да дойдеш, сестричке, ако си държиш на интереса.

Тя кимна.

Този залез щеше да бъде най-ужасният в живота й.

Но той дойде, пурпурен, ален, златен. Когато Рос се върна във фургона, тя му бе приготвила вечеря и го чакаше. Не беше много лесно, но бе успяла да измъкне торбичката със скъпоценностите по време на обедната почивка.

Атмосферата в целия керван беше наситена с очакване. Само след няколко дни щяха да пристигнат. Скаута разчиташе да преминат Ред Ривър след два дни. До Джеферсън ги чакаха още три. Разбира се, повечето от тях щяха да продължат и вече си разменяха адресите на близки роднини, чрез които да си кореспондират, докато вече се устроят за постоянно.

След вечеря Рос отиде при Грейсън. Мама Лангстън беше взела Лий на разходка и спря да поприказва с мисис Симс, докато двете й близначки щъкаха наоколо. Лидия успя да стигне до корала без никакви трудности.

Вървеше изправена и с достойнство, макар че тръпнеше от страх. Щеше ли вече да свърши този кошмар с Кланси? Дали най-после щеше да свърши този кошмар с Кланси? Беше вярвала, че е мъртъв, но той бе възкръснал, за да я измъчва отново. Мисълта да му даде скъпоценностите на бившата съпруга на Рос беше повече от отвратителна. Но още по-кошмарна беше мисълта да го хванат с тях. Разбира се, ако Кланси имаше такова богатство в ръцете си, той щеше да я остави на мира и никога повече нямаше да я безпокои.

Лидия го чу, чак когато пристъпи зад нея. Той я дръпна с всичка сила за косата и тя застина на място.

— Куку! — изкикоти се той.

Тя се изтръгна от него и се нахвърли бясна върху му.

— Махни ръцете си от мен.

Говореха шепнешком зад прикритието на група дървета.

— Ако още веднъж ме докоснеш, Рос ще те убие.

Кланси показа полуизгнилите си и пожълтели зъби от тютюна, усмихвайки се мръсно.

— Но той няма да разбере, нали така? Ти няма да му кажеш, нали? Щото аз няма да му кажа. Но само ако си ми донесла скъпоценностите.

— Донесох ги — каза грубо тя и извади кадифената торбичка от джоба си, като му я хвърли. — И повече не ми се мяркай пред очите.

И тя се обърна, готова да си тръгне.