Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
Макар да идваше от гротескно дебело тяло, дълбокият плътен глас бе убедителен и приятен както винаги, отбеляза Партридж. Нищо чудно, че Серхио владееше най-многобройната публика в страната, тъй като радиото тук бе все още главното средство за масова информация, с по-голямо значение и влияние от телевизията. Нейната публика се състоеше от заможни и богати хора и бе съсредоточена главно в градовете. Независимо че очите на Серхио се бяха смалили през годините, докато лицето му ставаше все по-едро, в мисълта му се отразяваше великолепното му американско образование, получено между другото и в Харвард. Серхио обичаше да му гостуват колеги от САЩ и мнозина го търсеха заради добрата осведоменост и вярната преценка за нещата.
След като се разбраха, че разговорът им ще остане в тайна до следващата вечер, Партридж му очерта хронологията на престъплението, извършено с тримата Слоун, и попита:
— Какво ще ме посъветваш, Серхио? Чул ли си нещо, което би могло да ни е от полза?
Радиожурналистът поклати глава:
— Нищо не съм чувал. Но това не ме изненадва. В „Сендеро“ умеят да пазят тайна главно защото убиват всеки от своите хора, който се разприказва, а на другите им е достатъчно, че са живи, за да не смеят да си отварят устата. Но ще се опитам да ти помогна, като пусна тук-там няколко „пипала“. На доста места имам източници на информация.
— Благодаря ти.
— Колкото до съобщението ти, утре вечер ще го получа чрез сателит и ще го пригодя за моята публика. Тази страна върви към пропастта и в политиката, и във финансите, и във всяка друга област на живота.
— Противоречиви сведения имаме за „Сендеро Луминосо“. Наистина ли стават по-силни?
— Отговорът е положителен, но не само са по-силни, а имат и все повече власт над големи райони на страната. Ето защо задачата ти е много трудна, бих казал дори непосилна. Ако твоите отвлечени са тук, могат да бъдат скрити поне на хиляда места. Но съм доволен, че дойде най-напред при мен, защото мога да ти дам някои полезни съвети.
— А именно?
— Не търси помощ от официални институции — нито от въоръжените сили, нито от полицията. Избягвай дори да искаш съдействието им, защото те вече не заслужават доверие. Стигне ли се до убийства и безредици, те не са по-добри от „Сендеро“, но понякога са дори по-жестоки.
— Имаш ли някакви примери за това напоследък?
— Колкото искаш. Ще ти посоча някои, щом настояваш.
В този момент Партридж мислеше вече за кореспонденциите, които ще изпрати за вечерния осведомителен бюлетин в понеделник. Беше се уговорил да монтират част от материала му и сега се надяваше да успее да включи и гласа на Серхио Уртадо, както и на другите, с които щеше да разговаря.
— Като казваш, че тук фактически няма демокрация — обърна се той отново към своя събеседник, — това реторично ли е, или е факт?
— Не само е факт, но за повечето хора тук присъствието или отсъствието на демокрация с нищо не променя живота им.
— Силни думи говориш, Серхио.
— Въпрос на гледна точка, Хари. Американците смятат демокрацията за лекарство срещу всякакви болести: предписват я по три пъти на ден по рецепта. Защото при тях действа. Следователно трябва да действа и по целия свят. Но в своята наивност американците забравят едно: за да има ефект от демокрацията, по-голямата част от населението трябва да притежава нещо лично и да е заинтересована да го запази. А повечето латиноамериканци нямат нищо. Следващият въпрос, разбира се, е: защо?
— Все едно, че съм ти го задал. Защо?
— В бедстващите райони на света, където се намираме и ние, живеят две основни групи хора: добре образовани и богати, от една страна, и невежи и безнадеждно бедни, което значи безработни, от друга. Първата група се размножава умерено, докато втората се множи като мухи. И неумолимо се превръща в бомба със закъснител, застрашаваща да взриви първата група. Достатъчно е да излезеш навън и да наблюдаваш какво става.
— Имаш ли някакво разрешение?
— Америка би могла да намери. Но не като дава оръжие и пари, а като изпрати по света екипи, които да научат хората как сами да контролират раждаемостта. Нещо подобно на Корпуса на мира, изпратен навремето от президента Кенеди. Е, ще трябва да минат няколко поколения, но ограничаването на прираста ще спаси човечеството.