Лотарията [The Winner - bg]

Беше ли Лиса извън всяка опасност, неоткриваема за този човек? Отговорът бе толкова очевиден, че я зашлеви като жесток шамар.

„За мен няма невъзможни неща, Лу Ан.“

Присмехулните думи я връхлетяха след толкова години и я разтресоха. Ригс беше прав, тя не можеше да се справи сама с всичко това. Беше й предложил помощта си, а сега тя се нуждаеше от нея. Не се интересуваше дали решението й е правилно. Час по-скоро трябваше да действа. Скочи на крака, грабна ключовете от колата и от една кутия в гардероба измъкна заредения магнум, който пъхна в чантата си. Хукна по стълбите към гаража. След минута беемвето летеше по шосето.

Ригс беше в кабинета си, когато чу, че колата спира край гаража. През прозореца съзря Лу Ан. Тя се запъти към къщата, но после, сякаш усетила присъствието му, се обърна и впери очи в него. Никой от двамата не отместваше поглед, докато безмълвно се изучаваха. След минута тя вече седеше насреща му и топлеше длани на бумтящата печка.

Този път Ригс не се чувстваше длъжен да говори с недомлъвки.

— Лотарията е била нагласена, прав ли съм? Ти си знаела, че ще спечелиш, нали?

Лу Ан се сепна, но след миг въздъхна с облекчение.

— Да. — Тази единствена дума сякаш внезапно изличи последните десет години от живота й. Почувства се пречистена. — Как го разбра?

— Помогнаха ми малко.

Лу Ан настръхна и се изправи бавно. Дали току-що не направи най-голямата грешка в живота си?

Ригс усети внезапната промяна в държането й и вдигна ръка. Колкото се може по-успокояващо рече:

— Засега никой друг не знае. Измъкнах информация от различни източници и направих това безумно предположение. — Поколеба се, но накрая добави: — Освен това монтирах предавател в колата ти. Чух целия ти разговор с Донован.

— Кой си ти, по дяволите? — изсъска Лу Ан и плъзна ръка към катарамата на чантата си, дори напипа пистолета вътре, както бе втренчена в Ригс.

Той просто седеше и също я гледаше.

— Близко твое подобие — отговори изненадващо той. Тези думи я стъписаха. Ригс се изправи, облегна се на библиотечката с ръце в джобовете и зарея поглед към поклащащите се дървета зад прозореца. — Миналото ми е тайна, а настоящето ми е пълна измислица. — Обърна лице към нея. — Една лъжа. Но имам основателна причина. — Повдигна вежди. — Като теб.

Лу Ан потрепери. Краката й се подкосиха и тя бързо приседна на пода. Ригс мигом приклекна до нея и взе ръката й в дланта си.

— Нямаме много време, тъй че ще карам без разкрасяване. Поразпитах тук-там за теб. Направих го дискретно, но това не може да няма последствия след време. — Взря се напрегнато в нея. — Готова ли си да чуеш следващото?

Лу Ан преглътна мъчително и кимна; страхът изчезна от очите й, изместен от непонятно спокойствие.