Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
След като го бяха събудили от дългия му електронен сън, Джоракс беше изглеждал крайно объркан, не си бе спомнял къде е и как се е озовал под леда. Беше му трябвало известно време, за да преведе илдирийските компютърни системи и да ги приспособи към своята памет. Но щом бе влязъл в езиковите файлове, кликиският робот се беше научил да общува със спасителите си. Обменът обаче бе бил еднопосочен, тъй като той не им беше дал никаква информация за себе си.
Когато слънчевият флот бе пристигнал, за да разреши тази загадка, самотният кликиски робот вече беше изкопал и активирал още дванадесет насекомовидни машини от изоставената кликиска станция. Всички очевидно бяха замръзнали в леда едновременно.
Илдирийците вече бяха откривали развалини на кликиски градове на други планети, ала не смятаха за нужно да правят сериозни проучвания. През следващите векове Джоракс и неговите другари бяха намерили и активирали хиляди кликиски роботи, пръснати в други складове — или скривалища — на различни светове.
— Какво се надяваш да научиш от мен, доктор Уилям Андекър? — попита Джоракс.
— Получих специално разрешение от ханзейските власти да те заведа в моята кибернетична лаборатория. Мога да ти я покажа, ако ми позволиш да ти задам някои въпроси. — Андекър продължи, като постепенно набираше скорост: — При други обстоятелства такова място щеше да е забранено за теб — и за повечето граждани на Ханзата. Моля те, позволи ми да се възползвам от тази възможност и за двама ни.
Роботът задейства системите си и повдигна продълговатото си тяло на осемте си сгъваеми крака.
— Заведи ме. — И тръгна напред, сякаш се движеше на два чифта пръсти, тракащи по клавиатура.
След като минаха през множество проверки и постове, развълнуваният Андекър с удоволствие показа лабораторията си на черната машина. Двамата бяха сами, защото ученият беше гарантирал на Джоракс, че разговорът им ще е поверителен, а и искаше да си осигури приоритет върху евентуалните открития.
— Сигурно са ти задавали всевъзможни въпроси — каза Андекър. — Но тук, в моята лаборатория, може би ще успея да открия отговорите по други начини.
Джоракс вече бе разгледал помещението и беше забелязал охранителните системи и камери. Макар че кликиският робот се бе съгласил с процедурата, след като се бяха затворили в лабораторията, Андекър изглеждаше по-възбуден и уплашен, отколкото когато се беше приближил до робота в Лунната градина.
Джоракс разбираше, че човекът се готви да го измами по някакъв начин. Затова чакаше.
Ученият отиде при контролния си пулт и включи няколко системи.
— Моля те, застани там. — И посочи едно място до стената, където беше монтирано механично устройство. Уредът бръмчеше, сякаш готов да се задейства.
Роботът се подчини.
— Съжалявам — измърмори Андекър, ала Джоракс го чу. Човекът активира някаква система.
От вдлъбнатини в стената се стрелнаха здрави скоби и заключиха протегнатите крайници на черния робот. Една от тях го стегна през гърдите. Джоракс не се опита да избяга. Провери издръжливостта на опън на скобите и разбра, че може да се освободи от тях.
Ако пожелаеше.
Смутен, Андекър се приближи до него.
— Това е затворническа клетка, Джоракс. Тя може да излъчи полета, които да неутрализират електрически източници. Клетката ще те държи неподвижен, затова моля те, не се опитвай да избягаш. — Той извинително се намръщи — като че ли тези емоции имаха някакво значение за кликиския робот. — Разбираш ли, Ханзата се намира в кризисна ситуация с тези атаки при Ансиър и Голген. Ти и другите кликиски роботи можете да ни помогнете да се сдобием с нови технологии.
Той се пресегна и докосна обвивката на машината, после рязко отдръпна ръка.
— Няма как да сме сигурни, ако не ви проучим. — Андекър забърза към пулта си и хвърли поглед през рамо. — Уверявам те, че максимално ще внимавам. Съжалявам.
Преди коварният учен да успее да го разглоби, кликиският робот прецени положението и определи реакцията си. С един-единствен импулс на високоенергиен скрамблерен лъч той прати достатъчно силна вълна, за да разруши всички записващи устройства в лабораторията.
Андекър се опита повторно да включи системите си и да задейства полето за неутрализиране на електрически източници, но уредите му не работеха.
От херметично запечатани отвори в черната коруба на Джоракс се появиха скрити оръжия. Мощни лазерни резачки без усилие го освободиха от скобите и той ги хвърли на пода.
После огледа стаята с алените си оптични сензори и се запъти към Уилям Андекър. Ученият извика за помощ, но нали лично бе блокирал вратите. Тъй като енергийните системи не функционираха, не можеше да влезе никой.