Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Роботът, известен като Джоракс, беше на Земята от пет години и обикаляше обществените места около Двореца на шепота. Никога не се бе качвал на туристически дирижабъл и не беше изричал нито дума, ала един ден се бе качил на електрическа гондола заедно с група любопитни туристи от облачния Дремен. Въпреки че не беше платил установената цена, развълнуваният гондолиер го разходи по Кралския канал. Джоракс слезе, без да благодари или да зададе дори само един въпрос, но гондолиерът и неговата корабна компания месеци наред говориха за събитието.
Докато се мотаеше из безкрайните паркове около Двореца на шепота — някои служители от кралската охрана използваха думата „дебне“ — Джоракс може би шпионираше и записваше данни за кралските сгради. Но тъй като кликиският робот никога не се опитваше да проникне в забранена зона или да си вре носа в съмнителни работи, Ханзата нямаше как да му откаже правото да е там, където можеха да ходят и да правят снимки всички.
Някои дръзки туристи се снимаха близо до гигантския черен робот, за да показват снимките на приятелите си и да се хвалят с „риска“, който са поели. През цялото време, докато Джоракс обикаляше обществените места, ханзейската служба за сигурност записваше всяко негово движение и събираше данни.
След странните извънземни атаки срещу Ансиър и Голген крал Фредерик беше мобилизирал силите на Ханзейския съюз и земните въоръжени сили. Бе призовал учените и промишлениците да приложат цялата си изобретателност, на каквато и да е цена. В резултат кликиският робот се превърна в обект на по-изострено любопитство.
Джоракс стоеше в Лунната градина, красив музей на открито, заобиколен с храсти ален хибискус. Статуи от бронз, мрамор и полимеризиран алуминий се издигаха на пиедестали, изкусно разположени и допълнени с течаща вода, пъстри прожектори и цъфтящи цветя. Кликиският робот цели два дни остана неподвижен като скулптура, макар че светещите му оптични сензори не бяха фокусирани върху конкретна творба.
По обед, когато слънцето се издигна високо в небето, до него се приближи добре облечен мъж, който едва прикриваше безпокойството си. Застана пред робота в очакване на някаква реакция. След като такава не последва, мъжът заяви с излишно висок глас:
— Казвам се Уилям Андекър… хм, доктор Уилям Андекър. Работя във важна промишлена научноизследователска група, свързана със ЗВС. — После млъкна и се размърда неспокойно.
Джоракс най-после завъртя геометричната си глава и насочи двата си най-големи червени оптични сензора към учения.
Андекър продължи:
— Аз… дали не би желал да разгледаш лабораторията ми? — Мъчително преглътна. — Кликиските роботи много ме интересуват. Знам, че подробностите за миналото са изтрити от паметта ти — нали така? — но мога да направя някои анализи. Може би ще успея да открия отговорите на част от въпросите, които вълнуват и теб, и нас.
Джоракс най-после проговори.
— Възможно е.
Сепнат, Уилям Андекър отстъпи крачка назад.
— При тази извънземна заплаха това е много важно. Знаеш ли за нападенията? Не разбираме врага и затова е жизненоважно да разширим познанията си във всички области. Съгласен ли си?
— Логично заключение — отвърна Джоракс.
— Аз, хм, вече знам как са били преоткрити кликиските роботи, разбира се, но има още много бели петна, много въпросителни.
Джоракс очевидно не прие думите му като въпрос, защото не отговори.
Въпреки че човешки предприемачи се бяха натъкнали на други групи спящи кликиски роботи на изоставени светове, древните машини първо бяха открити от илдирийците — три века преди слънчевият флот да установи контакт със заселническите кораби.
Един илдирийски флот бе изпълнил инспекционна обиколка на външните ледени планети от системата на Хирилка и беше установил миньорско селище, за да експлоатира замръзналите луни. По време на мащабната операция по спускането на животоподдържащи куполи и разтоварването на оборудването и провизиите за отломъчна колония илдирийските работници бяха прокопали кората. Там бяха открили обработен метал, непокътнати тунели, херметични помещения — и един изключен кликиски робот сред развалините на древна инсталация. Възбудени и любопитни, миньорите бяха изровили неподвижния робот и бяха активирали системите му.
— Казваш се Джоракс, нали така? — попита Андекър. — Проучих за теб всичко, което успях да открия.
— Да, името ми е Джоракс.
— Наистина ли си първият открит робот? Онзи, който са изкопали от леда на луната на Хирилка?
— Да — потвърди машината. Андекър насмалко щеше да се строполи на земята от вълнение.