Цивилна кампания

— …за това не знам, Ники. Но се чувствай поканен да идваш когато поискаш в апартамента ни и да си играеш със сина ми Артур. Всъщност снощи той пита за теб.

— Мамо, мамо! — Ники изприпка до градинската маса. — Виж, Пим е дошъл!

Изражението на Екатерин се изпразни от съдържание, сякаш кепенци се бяха захлопнали пред лицето й, и тя вдигна предпазливо поглед към новодошлия и каза с неутрален тон:

— Здравейте, гвардеец. — После се обърна към сина си. — Благодаря ти, Ники. Сега се прибери в къщата.

Ники си тръгна, като на няколко пъти погледна обидено назад. Екатерин зачака.

Пим се изкашля, усмихна й се стеснително и вдигна ръка към челото си в подобие на военен поздрав.

— Добър вечер, мадам Ворсоасон. Надявам се, че ви заварвам в добро здраве. — Очите му се плъзнаха към сестрите Куделка и той ги удостои с любезно, макар и нелишено от любопитство кимване. — Здравейте, госпожице Мартя, госпожице Карийн. Аз… не очаквах да ви заваря тук. — Имаше вид сякаш трескаво прехвърля в главата си възможни редакции на някаква репетирана реч.

Карийн не по-малко трескаво се зачуди дали би могла да се престори, че забраната да разговаря с когото и да било от Дом Воркосиган се отнася само за членовете на семейството, а не и за гвардейците. Усмихна се с копнеж на Пим. Може би той би могъл да говори с нея. Родителите й не можеха да наложат параноичните си забрани на други хора, нали така? Но след кратката пауза Пим само поклати глава и насочи вниманието си към Екатерин.

Извади от туниката си някакъв дебел плик. Плътната кремава хартия носеше печат с герба на Воркосиган — съвсем същия, като онзи върху гръбчетата на маслените буболечки, — а писмото беше адресирано на ръка с четлив, едър почерк, само с две думи: „Мадам Ворсоасон“.

— Мадам. Лорд Воркосиган ме прати да ви предам това лично. Каза да ви кажа, че съжалява, задето се е забавил толкова. Заради канализацията е, да знаете. Е, милорд това не го каза, но си беше голямо премеждие и наистина забави нещата като цяло. — Той огледа тревожно лицето й, търсейки някакъв отклик на казаното.

Екатерин взе подадения й плик и се втренчи в него, сякаш имаше вероятност да съдържа експлозив.

Пим отстъпи крачка назад и сведе глава в официален поклон. После, след като никой не каза нищо, повторно отдаде чест и каза:

— Не исках да се натрапвам, мадам. Моля да ме извините. Ще тръгвам вече. Благодаря ви. — И се обърна кръгом към вратата.

— Пим! — Името му, откъснало се от устните на Карийн, прозвуча почти като писък. Пим се закова на място и направи обратен кръгом. — Да не си посмял да се измъкваш така! Какво става там?

— Не престъпваш ли обещанието си? — попита любопитно ухилена Мартя.

— Добре де! Добре! Ти го попитай тогава!

— Оо, аман. — Мартя се предаде с въздишка и се обърна към Пим. — Та кажи, Пим, какво е станало с канализацията?