Мейдей
- Автор: Демилль Нельсон, Блок Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мейдей». Краткое содержание книги:
НЕЛСЪН ДЕМИЛ Е НЕОСПОРИМ МАЙСТОР НА ТРИЛЪРА. ВСИЧКИ НЕГОВИ РОМАНИ СА БЕСТСЕЛЪРИ. ТАЗИ МУ КНИГА, СОЧЕНА КАТО БЕЗСПОРНО ПОСТИЖЕНИЕ, Е НАПИСАНА С ПОМОЩТА НА ВЪЗДУШНИЯ АС ТОМАС БЛОК.
Хенингс застана непосредствено до Слоун. Погледна радиоговорителя, а след това премести поглед към телефоните.
— На какво разстояние се намира най-близкият спасителен самолет?
Слоун грабна синия телефон и плъзна един молив върху папката, с която бе затиснал превключвателите.
— Оператор? Свържи ме с командването на спасителния отряд. Бързо! Спасителен отряд? Обаждам се от Нимитц. На какво разстояние се намира най-близкият ви самолет, или пък кораб, от нашия изтребител? Точно така. Горивото му свърши. Запишете си тези координати. — Слоун продиктува координатите, съобщени от Матос. — Той всеки момент ще катапултира. Приемате ли все още сигнала от предавателя му? Добре. — Слоун кимна. — Да, добре… — Този абсурден монолог в слушалката на изключения телефон започваше да го изморява. Надяваше се, че все още се справя добре. — Добре, ние…
Гласът на Матос изпълни стаята.
— База… паднах на двадесет хиляди фута. Условията са много лоши. Силен дъжд и градушка. Никаква видимост.
Хенингс грабна микрофона.
— Полет три-четири-седем, в момента разговаряме със спасителните екипи. Скоро ще те приберат. Чакай така. — Той погледна Слоун.
Слоун рече в слушалката:
— Изчакайте малко. — После се обърна към Хенингс. — Кажете на Матос, че ще бъде във водата след по-малко от десет минути. Нека не изключва предавателя. След катапултирането спасителните екипи ще го издирят по този сигнал.
Хенингс заговори по микрофона и предаде съобщението. После додаде:
— Не се тревожи, лейтенант. Ние сме с теб и се молим за благополучното ти спасение. Край. — Хенингс освободи бутона, за да може станцията на Матос да продължи да предава. Очите му се напълниха със сълзи, той се извърна и погледна към прозореца.
Гласът на Матос наруши тишината в стаята.
— Намирам се на десет хиляди фута. Подготвям се за катапултиране. — Гласът му вече звучеше сухо и прозаично — сякаш докладваше за нечий чужд проблем. — Осем хиляди фута.
Хенингс отбеляза странно спокойния глас на пилота. Знаеше, че за всеки летец, както и за всеки моряк, е много важно да направи това добре — да падне с достойнство.
— Изключително силна турбулентност… — Звукът от дишането на Матос изпълни малкото помещение. — Това е последното ми включване. Напускам самолета. — Говорителят силно изпука, когато покривът на кабината се отвори и веднага след това в стаята се чу пронизителният вой на вятъра, който нахлу в кабината на изтребителя със скорост от триста мили в час. Веднага след това се чу силната експлозия на катапултиращия механизъм и се разбра, че Питър Матос е излетял от своя F-18.
Продължителният, оглушаващ рев на изоставения изтребител отекваше безспирно в кабина Е-334. На Хенингс дори му се стори, че за миг чува грохота на океанските вълни. Последва някакъв странен звук, по говорителя премина някакво приглушено вибриране, а след него се възцари тишина.
Слоун се присегна и изключи радиото. После заговори в телефонната слушалка:
— Самолетът падна. Пилотът катапултира. Проследете сигнала на предавателя му и го прихванете когато се приводни. Да. Благодаря. — Той затвори. Сложи ръка върху дигиталния часовник и заличи оставащите минути, на които Матос напразно бе разчитал. Цифрите 00:00 изглеждаха напълно уместни. Слоун седна.
— Единствената ни утеха, адмирале, е, че загубата на един F-18 е твърде малка цена, която трябваше да платим, за да гарантираме продължаването на програмата Феникс. Тази програма, също като нашата грешка, ще се възроди от пепелта, за да набере отново скорост.
— Вашата метафора е гротескна, зле подбрана и крайно неуместна, капитане. В момента се тревожа много повече за лейтенант Матос.
— Да, разбира се. Всички се тревожим. Лейтенант Матос е обучен да оцелява в океана. Спасителната лодка ще му помогне да се задържи на повърхността, а авиаторският му костюм няма да пропусне вода. Освен това на тази географска ширина водата не е чак толкова студена.
Слоун се облегна назад на стола си и затвори очи. Представи си как Питър Матос пада бързо в океана с раздран от ветровете парашут. В следващия момент в съзнанието му проблесна друг образ — Питър Матос се приводнява благополучно, надува лодката и се вкопчва в нея. Колко дълго би могъл да оцелее насред океана? Никой не го търси. Могат да минат дни, преди да умре. Но може и да не умре. Тази възможност съществуваше напълно реално от самото начало. Изведнъж си представи как Матос, спасен от някакъв кораб, стъпва отново на борда на Нимитц. Видя го да прекосява цялата палуба и да застава право пред него. Не! Дори и да нямаше буря, той пак не би имал никакъв шанс за оцеляване, при условие че никой не го издирва.