Звездната сянка
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Студени играчки са звездите #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездната сянка». Краткое содержание книги:
Нима и корабчето на Ник Ример би повтаряло същото, докато се разпада от нежните родителски шамари? Или тази частица от душата на Ник, която се беше прехвърлила през кораба в мен, би съумяла да се противопостави на безумието?
— Пълно сливане! — изревах аз.
И се разтворих в небето.
Небето пламтеше.
Под мен плуваше Родината — милата, скъпа Родина, с правилните, ясни очертания на континентите, със сложните мрежи на облаците, обител на доброто и справедливостта, приятелството и щастието. Даже докоснах атмосферата й — едва-едва, самия й край…
А над нас, притискайки ни към планетата, кръжаха същите такива малки корабчета като моя. Своите. Изстрелващи пламъци. Оказа се, че сред разузнавателните кораби има и два другарски апарата — тороид13 на гъвкавите другари и петолъчка на малките другари. Те се опитваха да ме убият с целия плам на истинското приятелство.
Ответен огън!
Атакуването на свои кораби е невъзможно!
Какъв е този глас, който ми противоречи? Кастрираният разум на кораба? Разкарай се, приятелче, къде си тръгнал да спориш с мен…
Съгласно първите три постулата на регресорството… Съгласно Принципа на добрите намерения, Принципа на по-малкото зло, Принципа на обратимостта на истината… Ние не атакуваме кораби на Родината, ние провеждаме учебни занятия, максимално близки до реалността. Започвам противодействие14.
Или ми се беше сторило, или корабът ми се подчини, преди да завърша мисълта си. Подчини ми се радостно и с всичките си сили. Пръв под удар попадна „геврекът“ на гъвкавите другари. Изобщо не разбрах с какво го докопахме — с лазерен далекомер или рентгенов радар. Но му беше достатъчно. Геврекът почерня, забравен от усърдните си стопани на печката. Разпадна се на облак пепел.
Защо изобщо не се срамувах?
Заради Принципа за морална гъвкавост?
За първи път в живота си усетих, че и в космоса имат смисъл понятията „горе“ и „долу“. Имат, и още как! Долу беше там, където е планетата. Под мен. И корабите на Родината не можеха да използват лъчево оръжие — всеки пропуск на целта би завършил с пламтящ град на повърхността, повреден санаториум, разрушен интернат. Или, да не дава Бог, с убит наставник…
Громях нападателите, безочливо използвайки за прикритие планетата, със свирепа радост, която би се харесала на Маша… или на Келос.
Хей, Ник, гмурнал се засрамено в дълбините на паметта! Къде си? Това не ти е като да душиш мишки-алари!
Изглежда, нямаше предвидени инструкции за подобни случаи. Прекалено късно бяха разпознали откраднатия разузнавателен кораб, прекалено дълго се бяха размотавали, докато са решавали какво да правят…
Патрулните кораби се разпръснаха настрани. Тръгнаха да ме заобикалят отдолу…
Приземяване!
Приземяването е погрешно забранено. Непрекъснато отправям запитвания за приземяване.
Какво съветваше Принципът за обратимост на истината?
Забранено е кацането на територията на космодрумите. Ние ще се приземим на повърхността.
Къде?
Където и да е.
Координати?
При интерната „Бяло море“.
Навярно това беше наше съвместно решение. На Ник Ример, за когото, въпреки всичко, интернатът си оставаше единственото светло петно в спомените. И на Пьотър Хрумов, който беше прекарал известно време в „Бяло море“…
Разузнавателният кораб тръгна надолу. Изпреварвахме преследвачите си, не можехме да не ги изпреварим — всичките кораби бяха еднотипни, а ние имахме малка преднина. И все пак… не беше възможно да се скрия. Нямаше да тръгна да взимам деца за заложници, в края на краищата!
Впрочем тук най-добре щяха да послужат за заложници наставниците. Те биха били неподражаеми в готовността си да прикрият дечицата с телата си. Нали са толкова добри и великодушни.
Жалко, че не бях способен да им доставя тази радост.
Борд-партньоре. Трябва да се скрия. В интерес на Родината.
Носех се през атмосферата, в огнен вихър, в плазмен пашкул, засега все още не ме атакуваха. Но скоро, много скоро щяха да ме настигнат.
Изпълнявам.
Това реално ли е?
Не.
Чуй ме, борд-партньоре. Снижи се към интерната. Постарай се да се откъснеш от преследвачите. Трябват ми две секунди… Две секунди на височина десет… не, нека да са двайсет метра… със скорост не повече от сто километра в час…
13
Тороид — геометричен обект с формата на геврек, образуван при завъртането на окръжност около ос, лежаща в нейната равнина. — Бел.прев.
14
В оригинала е „Започни противодействие.“. Бел.Mandor.