Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Защо? — питаше се той. Защо беше така? Защо Аланон нищо не беше казал за това, кой може да използва Меча, нито какво трябваше да направи този меч? На каква цел служеше Мечът? Те бяха изпратени да го открият и бяха направили това. Но за какво се очакваше да го използват сега?
За какво се очакваше да го използва той?
Слънчевите лъчи милваха лицето му и Кол затвори очи и им се остави. Топлината бе успокояваща и го обгърна като завивка. Беше уморен и объркан, но все пак спасен, докато същото не можеше да се каже за Пар.
Обърна се гърбом към слънцето и отвори очи. Кралят на Сребърната река се беше опитал да изведе и двамата, но не беше успял. Пар изпадна в паника и използва песента-заклинание, но нейната магия беше противопоказна на магията на техния спасител. Кол бе изведен в светлината и бе спасен, а Пар попадна отново в мрака и в ръцете на Шадуините.
Сега бе във властта на Ример Дал.
Кол сви устни. Той викаше Пар, когато стана свидетел на неговото пропадане, а после се почувства обгърнат и утешен от светлината, която го пое и отнесе надалеч. Кралят на Сребърната река му заговори, каза му думи на утеха и упование. Гласът на старецът звучеше утешително. „Ти ще се спасиш“, шепнеше Кралят. — „Ще заспиш и за миг всичко ще забравиш, но когато се събудиш, ще си го спомниш отново. Мечът на Шанара ще остане в твои ръце, защото на теб е отредено да го използваш. Ти ще го вземеш и с него ще отидеш да намериш своя брат, и ще го използваш, за да спасиш брат си.“
Кол кимаше, докато си спомняше това. Ще го използва, за да го спаси. Ще направи за Пар същото, което Пар бе направил за него. Ще издири Пар, ще предизвика магията на Меча на Шанара и чрез нея ще го принуди да види истините, които скрива песента-заклинание и така ще го освободи.
Но от какво ще го освободи?
В него се надигна мрачна тревога, когато си спомни как Пар се страхуваше от изменящата се магия на песента-заклинание. Ример Дал бе предупредил и двамата братя Омсфорд, че Пар е Шадуин, че песента-заклинание го прави такъв и че има опасност магията да го унищожи, защото не се е научил да я владее. Беше ги предупредил, че единствен той може да спаси Равнинеца от унищожение. Нямаше, разбира се, причина да се вярва на Главния преследвач, каквото и да кажеше той. Но ако все пак имаше известно право? Това бе сериозна причина песента-заклинание да не позволи Пар да види истината, която Мечът му откриваше. Защото ако Пар наистина беше Шадуин…
Кол въздъхна ядно. Не можеше да приеме подобна мисъл. Как така Пар щеше да бъде Шадуин? Нима можеше да бъде едно от онези чудовища? Някаква друга причина се криеше зад случващото се. Трябваше да има друга причина.
Стига си мислил за това! Знаеш какво трябва да направиш! Трябва да намериш Пар!
Той се изправи и застана загледан в обвитото в мъгла езеро, смазан и съсипан от борбата, която бе водил за живота си и от разкритията на Меча. Спомни си за годините, когато се грижеше за брат си, докато раснеха заедно — Пар, избухлив и вечно готов да спори, стремящ се да разбере и овладее магията, която живееше в него, докато Кол въдворяваше мир, използвайки ръста и спокойния си характер, за да овладее нещата. Колко пъти беше защитавал Пар. Беше го пазил от наказания и отмъщения, беше го спасявал от злини. Колко пъти беше потискал собствените си лоши предчувствия, за да застане до своя брат и да го защити? Безброй пъти. Това беше просто нещо, което трябваше да направи. Сега също би го направил. Двамата с Пар бяха братя, а братята трябваше да се защитават винаги, когато е необходимо. Изборът е бил направен много отдавна.
Да намери Пар и да го освободи.
Преди да е станало твърде късно.
Той сведе поглед към Меча на Шанара и опипа острието му, спомняйки си какво изпита, когато магията протече през него. Неговата магия. Магията, която си мислеше, че никога няма да притежава. Странно се чувстваше като знаеше, че владее силата на Меча. Спомни си колко много беше желал това на времето, желал го бе не заради онова, което можеше да направи с тази магия, а защото си мислеше, че тя ще го сближи с Пар. Спомни си колко самотен се бе почувствал след срещата с Аланон — единственият член на семейството Омсфорд, на когото не бе възложена никаква поръка. Спомни си как тогава си мислеше, че изобщо не е трябвало да отива. Още изгаряше от болка при този спомен.
Но как сега да използва възможността, която му бе дадена?