Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Сълзи бликнаха в очите му, щом си спомни какъв напрегнат израз имаше лицето на Пар, когато се вкопчиха един в друг сред разразилата се буря. Отново видя как устните на брат му се движеха и нещо му нашепваха. Кол. Чуй ме, Кол. Послушай истината.
И истината се бе разкрила, просветкала бе от Меча на Шанара в очистващия бял огън, който се вля в Кол и разпръсна Шадуинската магия, така че той разкъса Огледалното покривало и го отхвърли завинаги. Истината се бе проявила и Кол действително се оказа свободен.
Но това не беше истината за Пар — и Пар не я беше разбрал. Това беше истината за Кол — и само той я узна.
На изток слънцето се прокрадваше през намаляващите буреносни облаци. Сивата зора отстъпваше пред златистата дневна светлина. Кол я гледаше и чувстваше, че цялата тъга, която можеше да изживее, се беше събрала в този единствен момент.
Пар не беше призовал магията на Меча на Шанара. Кол я беше призовал — не веднъж, а двата пъти и всеки път, без да осъзнава какво прави и какво е в негова власт. Кол, а не Пар беше онзи Омсфорд, за когото бе предназначен Мечът. Но както често става, истината се изплъзна като дим и беше нужно време, за да се разбере. Аланон не беше дал никаква повеля на Кол, когато се събраха край Рога на пъкъла, ала въпреки това само той притежаваше властта да призовава магията на Шанара. И това беше естествено, ако човек се замислеше. Той беше брат на Пар и също като Пар — наследник на Елфската магия. И в двама им течеше Елфска кръв. Но повелята бе дадена на Пар, затова и всичко се бе съсредоточило около него. Пар беше изпратен да намери Меча, въоръжен със собствената си магия и с неотменна решителност, уверен в целта си дори тогава, когато останалите от малката им дружина бяха изпълнени със съмнения. Пар беше изпратен и Аланон сигурно е знаел, че няма да се провали. Но защо не им каза, че Мечът е предназначен за Кол? Защо нищо не поиска от него?
Той сключи ръце отпреде си. Спомни си как се бе почувствал, когато бе извикана на живот магията — неописуемо хладния бял огън. Дори и загърнат в Огледалното покривало, той я бе почувствал, нейният прилив премина в него, помитайки всичко пред себе си. Истината срина всички бариери на Шадуинската магия — първо малките, спомените от детството и младостта, после по-големите, по-сурови и настойчиви, ударите, които бяхг затвърдили неговата решителност и малко по малко го бяха накарали да укрепне. Истините бяха болезнени, но в същото време лечебни и когато накрая дойде последната — истината за онова, в което се беше превърнал — той намери сили да я приеме и да сложи край на играта, в която беше въвлечен.
Разказвал бе историята за Меча на Шанара хиляди пъти — как талисманът оживял в ръцете на Шеа Омсфорд преди петстотин години, как му показал истината за него самия, а после свалил маската на Господаря на Войната. Толкова често бе разказвал тази история, че можеше да я рецитира насън.
Но дори и това не го беше подготвило за чувствата, които го връхлетяха след използването на магията. Проявлението на истината го бе лишило от илюзии и самоизмами и бе променило целия му живот. То бе свалило булото, което не му позволяваше да види най-тежките си грешки и провали. Оказа се напълно разголен и се чувстваше глупав и посрамен.
И обзет от ужас за Пар.
Защото Мечът на Шанара, когато го освободи, му бе разкрил някои истини и за Пар. Една от тях беше, че Пар не може да използва Меча. Другата беше, че Пар не си дава сметка за това. А третата — че песента-заклинание беше причина за проблемите на брат му.
Тайните се бяха разкрили и той ги бе видял всичките. Но Пар — не. По причини, които все още не бяха известни, песента-заклинание пречеше на Пар да призове магията на Меча, не позволяваше тя да проникне в него и не му даваше да види истината за себе си. Песента-заклинание беше стена, която не допускаше магията на Меча и разкритията, които можеше тя да направи, като държеше брат му в свой плен. Кол не знаеше защо е така — знаеше само, че е така. Песента-заклинание оказваше някакво въздействие върху Пар, а Кол не знаеше какво е то. Усети нейната съпротива срещу силата на Меча, когато се биеше с брат си за оръжието. Усети как тя изтласква магията навън, държейки я в Кол, за да се открият истините на него, а не на брат му.