Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
Питър Камерън й махна да влезе и затвори след нея.
— Извинявам се, трябва да заключвам вратата. Иначе студентите ми няма да ме оставят на мира.
Донатела протегна ръка.
— Казвам се Ейми. Приятно ми е да се запозная с вас, професор Камерън.
Камерън се усмихна на красивата жена и се здрависа.
— Наричай ме Питър.
Донатела също му се усмихна лъчезарно. После извърна глава и посочи една рамка на стената вляво:
— Това от ЦРУ ли е?
Камерън погледна почетния диплом, който му бяха връчили от Управлението в чест на двайсет и двете му години служба. Вирна глава. Ръката на Донатела се плъзна в дамската чантичка. Пръстите й се увиха около гумената дръжка на десетсантиметрово заострено стоманено шило. Тя бавно измъкна оръжието и го скри в ръката си. Кимна към фотографията до рамката и попита:
— А кой е този?
Камерън се обърна. Донатела светкавично заби острието в лявото му ухо. Запуши устата му и завъртя шилото с всичка сила. Тялото му започна да се гърчи, когато десетсантиметровото острие достигна мозъка му. Донатела го свали на пода и завъртя шилото още веднъж, за да е сигурна, че е мъртъв. После бавно извади оръжието, вдигна ръката на Камерън и избърса острието о дрехата, за да изчисти малкото кръв по него. Сетне прибра шилото в дамската си чантичка, след което, сякаш нищо не се беше случило, излезе от кабинета и заключи вратата след себе си.
Вратите на асансьора се отвориха, Рап и Коулман слязоха. Коулман погледна наляво, Рап — надясно. Държаха ръцете си близо до пистолетите. В коридора нямаше никой. Една русокоса жена мина покрай тях и се отдалечи към другия край на коридора. Имаше нещо много познато в начина, по който се движеше тя. Когато стигна вратата към стълбището, жената се обърна и погледна към тях за част от секундата. Рап успя само да я зърне, след което тя изчезна. Той сбърчи чело и се замисли. Имаше нещо в нея, нещо познато, което му убягваше.
Коулман го потупа по рамото. Тръгнаха към кабинета. На вратата спряха и се ослушаха. Рап хвана бравата. Коулман наблюдаваше коридора. Рап натисна, но бравата не се завъртя. Той отстъпи и направи знак на партньора си да се заеме. Коулман опита три пъти и не успя. Накрая извади шперца. Сложи необходимия накрайник в дръжката, безшумно проникна в ключалката и натисна спусъка на устройството.
Рап извади беретата от кобура. Коулман завъртя бравата и отстъпи. Рап бутна вратата. Долепил гръб до металната рамка, огледа помещението. Веднага забеляза тялото на пода. Пистолетът му се стрелна напред и цевта обходи всеки ъгъл. После пристъпи вътре, а Коулман го последва. Затвориха и заключиха след себе си.
Коленичиха до тялото.
— Той ли е? — попита Рап.
— Май да.
Рап докосна врата му. Кожата още беше топла, много топла. Бързо огледаха трупа за причината на смъртта. Рап откри малка дупка в лявото му ухо. Погледна към вратата и се замисли за жената, която беше видял в коридора. Обърна се отново към Камерън и огледа белега в ухото му. Познаваше някой, който беше убивал по този начин и преди. Познаваше я много добре. Изправи се и за миг се поколеба дали да не хукне след нея. Тя обаче отдавна беше изчезнала. Пък и знаеше къде да я открие.
Докато гледаше мъртвото тяло, не изпитваше и най-малка жалост към Камерън. Смъртта му беше неизбежна. Е, щеше да е хубаво, ако първо беше поговорил с него. Изруга, извади телефона и набра номера. Когато отговори Кенеди, той каза:
— Открихме го.
— Къде?
— В кабинета му. Мъртъв е.
— Ти ли го уби?
— Не, така го намерихме.
— Имаш ли идея кой го е направил?
— Не — излъга Рап.
Последва дълга пауза, после Кенеди каза:
— Ще изпратя екип да прибере тялото.
— Ще ги изчакаме. — Рап затвори телефона и се обърна към Коулман: — Защо имам чувството, че следата прекъсва тук? — и посочи безжизнения труп на Питър Камерън.
43.
Президентът Хейс изгледа изпитателно Стансфийлд от другата страна на гладката конферентна маса в Оперативната зала на Белия дом. Директорът на Централното разузнавателно управление се бе превърнал в сянка на самия себе си. Беше слаб като вейка, а лицето му беше изсушено от страданието. Нито президентът, нито директорът бяха инициаторите на тази среща. Друг я беше свикал. Някой, който знаеше тайните им и който беше много притеснен. Докато чакаха третия човек, Стансфийлд се възползва от възможността, за да обсъди някои неща с президента. Беше седем вечерта в четвъртък и денят беше минал много напрегнато за директора. След като научи за смъртта на Питър Камерън, Стансфийлд многократно се бе мъчил да отгатне каква е връзката между Камерън и човека или хората, които го бяха наели. Стансфийлд уведоми Хейс за случилото се през деня. Каза му, че Кенеди, Рап и други трескаво работят по откриването на силата, стояла зад Камерън.