Самоличността на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:
И все пак кой е Джейсън Борн?
— Трябваше да предпочета военен транспорт. Мразя тези проклети цивилни авиолинии. По едно време си помислих, че митничарят на летище Кенеди ще ми разнищи куфарчето на парчета.
— Видът ви в тази униформа е доста внушителен — засмя се Монаха. — Явно са ви взели за контрабандист.
— Все още не мога да разбера защо трябваше да съм униформен — каза майорът, докато отнасяше куфарчето към дълга разтегателна маса. Там откачи найлоновата нишка от колана си.
— Не трябва аз да ти казвам — отговори Абът, — че един от способите да постигнеш най-голяма сигурност е в това всичко да се извършва съвсем явно. Един офицер от разузнаването, обикалящ из Цюрих инкогнито, би предизвикал опасения точно сега.
— Още повече не разбирам — каза съветникът от Белия дом и се приближи до Уеб при масата, наблюдавайки операциите на майора с найлоновата нишка и закопчалката. — Едно явно присъствие не би ли предизвикало още по-голямо раздвижване? Мислех, че пътуването инкогнито е начин за намаляване на риска от разкриване.
— Пътуването на Уеб до Цюрих е обикновена дипломатическа проверка, определена от плановете на Военното разузнаване. Никой не храни илюзии относно подобни пътувания; те са това, което са, и нищо повече. Вербуване на нови източници, разплащане с информаторите и други. Съветите го правят непрекъснато, без дори да се стараят да се прикриват. Честно казано, ние също.
— Но това не е целта на пътуването, нали? — рече Стивънс. Започваше да разбира. — Значи явно прикрива онова, което не бива да се разбере.
— Точно така.
— Мога ли да ви помогна? — Президентският съветник изглеждаше много заинтригуван от куфарчето.
— Благодаря — каза Уеб. — Само издърпайте нишката.
Стивънс го послуша.
— Винаги съм мислел, че се прави с белезници за китката.
— Връзват ти се ръцете — обясни майорът, усмихвайки се на реакцията на мъжа от Белия дом. — През найлона минава стоманена нишка. — Той отвърза куфарчето и го отвори, оглеждайки елегантно мебелираната библиотека-кабинет. В края на помещението имаше френски прозорец, водещ явно към градината вън. През дебелото стъкло едва се виждаха очертанията на висока каменна стена.
— Значи това е „Тредстоун Седемдесет и едно“. Не си я представях така.
— Би ли спуснал пак завесите, Елиът? — обади се Абът. Съветникът отиде до френския прозорец и изпълни молбата. Абът пристъпи към шкаф с книги, отвори чекмеджето в долната част и бръкна вътре. Чу се тихо бръмчене. Целият шкаф излезе от стената и се завъртя бавно наляво. На гърба му имаше електронна радиоконзола, и то една от най-съвършените, които Гордън Уеб бе виждал. — Това ли имахте предвид? — попита Монаха.
— Господи… — Майорът подсвирна, докато изучаваше копчетата за настройка и калибриране, свръзките и сканиращите уреди, монтирани в панела. Централите в Пентагона имаха далеч по-съвършено оборудване, но това тук бе миниатюрно копие на най-добрите разузнавателни станции.
— И аз бих подсвирнал — каза Стивънс откъм плътната завеса, — но мистър Абът вече ми устрои специално представление. Това е само началото. Още пет бутона и мястото ще заприлича на стратегическа военновъздушна база в Омаха.
— Същите бутони превръщат помещението отново в изискана библиотека от Ийст Енд. — Възрастният мъж бръкна в чекмеджето; за няколко секунди грамадната конзола бе заменена от лавици с книги. След това отиде до разместения шкаф, отвори долното чекмедже и още веднъж пъхна ръка в него. Пак се чу бръмчене. Шкафът се отмести и не след дълго на мястото му се появиха три високи хранилища. Монаха извади ключ и класьор. — Не правя показни демонстрации, Гордън. Щом свършим работа, бих искал да се запознаеш по-подробно с това тук. Ще ти покажа с кой бутон се връщат на мястото си. Ако имаш някакви трудности, нашият домакин ще се погрижи за останалото.
— Какво да търся?
— Ще ти кажа. Сега най-напред искам да чуя какво става в Цюрих. Какво разбра?
— Извинете, мистър Абът — прекъсна го Стивънс. — Всичко е ново за мен и схващам по-бавно. Но мисълта ми беше за това, което казахте преди минута относно пътуването на майор Уеб.
— Какво е то?
— Че пътуването се извършва според плановете на Военното разузнаване.
— Да.
— Защо? Фалшивата роля на майора е трябвало да заблуди Цюрих, а не Вашингтон. Или не е така?
Монаха се усмихна.
— Разбирам защо президентът ви държи близо до себе си. Ние изобщо не се съмняваме, че Карлос е подкупил един, двама или десет човека от висшите кръгове във Вашингтон. Той си намира недоволни хора и им предлага това, което им липсва. Без такива хора не би могъл да съществува никакъв Карлос. Не забравяйте, че той не е просто продавач на смърт, но и на държавни тайни. И то предимно на Съветите, ако не за друго, за да им покаже каква глупост са направили, като са го експулсирали.