Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
Но самият досег с диаманта, дори и за минута, като че ли възвърна самочувствието и излъчването на Нико. Защото в следващия момент тя се приведе над ухото на приятелката си и с тих, хладен тон прошепна нехайно:
— Между другото, имам извънбрачна връзка!
19
Телефонът звънеше сякаш от много далече, като че ли от друга държава.
Или поне така прозвуча в съня на Уенди. А после тя осъзна, че не сънува и че телефонът до главата й наистина звъни. Но не звучеше като този вкъщи. Тя отвори очи, огледа малката бяла стаичка и си спомни, че действително не се намира вкъщи.
Намираше се в служебния апартамент на компанията „Парадор“ в хотел „Мърсър“.
Обвиняваха я в някакво престъпление, което не беше извършила, обаче всички останали вярваха, че именно тя е виновна. А после съзнанието й се избистри и в него веднага нахлуха ужасяващите събития от предишната вечер. Шейн бе променил решението си. И сега искаше да се развежда с нея.
Господи! Телефонът! Може пък да е Шейн, за да й каже, че е допуснал огромна грешка!
Обърна се и сграбчи слушалката с две ръце.
— Ало? — изрече с дрезгав глас.
— Уенди Хийли? — дочу от другия край на линията ентусиазиран, официално звучащ мъжки глас. Единственото, което разбра, бе, че не е Шейн. Погледна дигиталния си часовник. Показваше 05:02 сутринта с цифри, които бяха точно толкова червени, колкото и очите й.
— Да?
— Обажда се Роджър Помфрет от Комитета по наградите на филмовата академия. Поздравления! Филмът „Петнистото прасе“ получи шест номинации за „Оскар“!
— Много благодаря! — отговори грогясало тя и затвори.
Ужас! Напълно беше забравила! Та днес е денят, в който обявяват номинациите за „Оскарите“! И за да направят деня й още по-специален, бяха решили да й се обадят в пет сутринта!
Отпусна се назад на възглавниците. Как се чувстваше ли? Сложи ръце върху очите си и прошепна:
— Изобщо не ми пука! Глупости! Чиста ерес!
Седна в леглото и запали лампата. Само след няколко минути мобилният й ще започне да звъни. А от нея ще се изисква да бъде на седмото небе от радост. За какво точно — не беше много сигурна. Внезапно осъзна, че бе затворила телефона под носа на Роджър Помфрет, преди той да успее да й каже даже за какво точно са номинациите. Не че имаше кой знае какво значение.
Бзззз! Мобилният й телефон иззвъня от стола, където го беше захвърлила снощи към един през нощта. Налагаше се да го включи и да се прави на нормална. Стаята беше миниатюрна — около дванадесет квадратни метра, така че столът беше само на две крачки от нея. Опита се да го вземе, без да става от леглото си, но чаршафите бяха от онзи хлъзгав плат, толкова обичан от хотелите, така че тя падна на пода и си удари коляното.
Мамка му!
— Ало?
— Поздравления! — изрече Джени Кадин.
— На теб също! — каза Уенди, предполагайки, че Джени е била номинирана в раздел „Най-добра актриса“.
— Не е ли вълнуващо? Господи, толкова се вълнувам!
— Заслужаваш го! Свърши страхотна работа!
— Освен това беше само някаква си романтична комедия! — продължи Джени. — Обикновено дават номинациите за онези тежки…
„Джени — прииска й се на Уенди да каже, — няма ли просто да си затвориш устата? И без това надали ще спечелиш!“ Но на глас изрече:
— Наистина удивително! — Приседна на ръба на леглото и подпря глава. Бе спала не повече от час. От изтощение и стрес имаше чувството, че всеки момент ще повърне. — Отново приеми моите поздравления! — добави, опитвайки се да сложи край на разговора.
— Вкъщи ли си? Каза ли вече на Шейн?
— Не, намирам се в хотел „Мърсър“ — изрече колебливо Уенди и си даде сметка, че желанието й да сподели кошмарните новини с някого заглушава гласа на здравия разум, който й подсказваше да си затваря устата. Мамка му! Защо просто не излъга и не се престори, че всичко е нормално? — У дома има някакъв теч и…
— Много харесвам „Мърсър“ — отбеляза Джени. — Поздрави всички от мен. И отново приеми моите поздрави!
— Ти също!
Джени затвори, но телефонът на Уенди пак иззвъня. Беше режисьорът — очевидно и той е бил номиниран за „Най-добър филм“.
Последваха още няколко телефонни разговора и когато най-сетне си погледна часовника, видя, че е 05:45 часът.