Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Лейси се замисли. „Нещо просто… нещо, което тези сложни умове не могат просто да ни обяснят? Защо не го изложат съвсем ясно, на разбираем език и илюстрирано, без никакви двусмислия?
Естествено, открай време това е и оплакването на човека от Бог.“
Спря се, преди да е споменала възможността, която се оформяше бавно, но неотклонно в залозите по цял свят. Хаотичното, неконтролируемо поведение на извънземните можеше да се обясни, ако камъкът от космоса всъщност бе фалшификат. В такъв случай той би могъл да е програмиран да отлага колкото се може повече реалния разговор, като обърква главите на девет милиарда души, без нито веднъж да каже нещо конкретно. Залозите всъщност вече бяха разделили тази категория на няколко подкатегории в зависимост от това дали целта на измамата е да „обедини човечеството“, „да ни подплаши и да ни принуди да приемем диктатура“, „да помогне за финансова далавера“ или просто да извърти най-голямата шега на всички времена.
Разбира се, много експерти заявиха, че Обектът на Ливингстън не може да е фалшификат. Голяма част от технологиите му изпреварваха постигнатото от човечеството до момента. Но само с мъничко — например може би с около едно-две десетилетия в областта на кристалите. Почти всеки ден някоя компания, правителство или аматьорска група заявяваше: „Открихме как да осъществим онова, което го може Артефактът!“
Находката предизвикваше особено висока активност в {m underline}Индустрията на лъжите{m}.
„Питър Плеймаунт се готвел да прави епичен виртфилм, в който главният герой ще е парче космически кристал, спасен от някакъв мрачен заговор от банда храбри хлапета…“
— Контактният екип определено е излязъл извън контрол. — Симон Ортега посочи красноречиво групата от другата страна на стъклото. — Международната надзорна комисия няма да се намеси заради безумното им решение да измъчват извънземните пътешественици, за да ги принудят да сътрудничат.
Извади старомоден клипборд, към който бе закрепен един-единствен лист, и продължи:
— Ще излезем с петиция или да бъдем допуснати в онова помещение, или контактният екип да бъде разширен, или най-малкото да ни осигурят някакво присъствие там, за да можем да изкажем възгледите си!
Лейси погледна листа. Голяма част от съветниците вече се бяха подписали. Малко вероятно изглеждаше подобно начинание да навреди. Всъщност защо не? Тя тъкмо посягаше към писалката, предложена й от Ортега…
… когато едната й обица издаде тих звън. Телефонно обаждане. Спешно, разбира се — ясно беше наредила на секретарите и помощните ИИ да й препращат само най-важните съобщения. Тих кибернетичен глас прошепна името „Глория Хариган“. Личният адвокат на Хакер.
— Бихте ли ме извинили? — каза тя на Ортега. — Това обаждане е много важно.
Гласът й беше на път да се пречупи, докато се обръщаше и стискаше обицата.
— Да?
— Мадам Доналдсън-Сандър? Вие ли сте?
— Разбира се, че съм аз. — Сякаш някой друг би могъл да отговори на криптирания й канал. — Има ли новини от издирването?
— Да, мадам. Един от екипите е открил капсулата на Хакер, или по-точно останките й.
Заляха я едновременно гореща и студена вълна. Картината пред очите й започна да се размазва.
— Извинете. Много лошо се изразих. Капсулата е разбита, но няма следи от човешки… Тоест, един експерт огледа люка и заяви, че трябва да е бил отворен нарочно, при това отвътре! Така че имаме основания да смятаме, че Хакер е излязъл преди капсулата да бъде унищожена. Това, както и липсата на всякакви свежи човешки биоследи в района, предполага, че е напуснал капсулата, защитен от най-добрия костюм, който може да се намери на пазара.
Глория говореше толкова бързо, че на Лейси й беше трудно да схване значението на думите.
— В момента Марк е на място — продължи адвокатката. — Помоли ме да ви предам добрата новина и обещава, че ще ви се обади лично до един час.
Лейси кимна. Мъчеше се да приеме чутото като добра новина. Преглътна няколко пъти.
— И какво следва?
— Търсенето продължава, мадам. Моля, разберете, мястото е на доста голямо разстояние от очакваната точка на приводняване и това е причината за дългото забавяне. Освен това разчитахме да засечем радарни или сонарни отражения от капсулата. Вече е ясно защо не успявахме. Но все пак успяхме! Не може да се е отдалечил на повече от няколко десетки километра с плуване или носен от местните течения. Така че просто ще съсредоточим всички екипи в този участък. Всеки момент очакваме резултати.
Беше страшно трудно да разговаря, още повече да запази вежливите обноски, които бяха станали част от нея.