Мисията на посланика

— Не знаех, че тук има проходи — каза той. — Очакваше се при новото застрояване да ги разрушат. Но предполагам, че щом владее магията, с лекота може да си построи нови.

— Аз не съм в течение с границите. На чия територия се намират те?

Скелин се намръщи.

— Всъщност на моя — той срещна изненадания поглед на Сери и се усмихна накриво. — Ти знаеш ли какво се случва на всеки ъгъл в твоята?

Сери поклати глава.

— Сигурно не. Но аз нямам много райони, които да са презастроени до такава степен. Един от другите продавачи каза, че жената е била забелязвана на близкия пазар да си купува билки.

— Ще проверя — каза Скелин. — И ще видя дали някоя от връзките ми е чувала за отговаряща на описанието жена, която се върти наоколо. Струва ми се, че е от хората, които не обичат да общуват много. Което, разбира се, винаги ги кара да изпъкват. Ако чуя нещо, веднага ще ти съобщя. Можем да й заложим капан и да повикаме приятелите ти от Гилдията.

Сери кимна.

— А аз ще ти съобщя, ако успея да я проследя.

— Направи го — отвърна Скелин и се усмихна. — Не ми се иска да пропусна шанса за среща с няколко магьосници от Гилдията — той повдигна вежди. — Сред тях ще бъде и прочутата ти приятелка от детинство, нали?

— Може би. Но ако искаш да се срещнеш със Сония, достатъчно е да посетиш някоя от болниците.

— Ще трябва да се преструвам на болен — Скелин сви рамене. — И предполагам, че няма да й хареса това, че заемам мястото на някой, който наистина има нужда от помощта й.

— Да. Сигурно. Значи ти никога не се разболяваш?

— Никога.

— Късметлия.

Скелин се ухили.

— Приятно ми беше отново да разговарям с теб, Сери от Северния квартал. Надявам се отново да се видим и аз да имам добри новини за теб.

Сери кимна.

— Очаквам го с нетърпение. Безопасно пътуване.

— И на теб.

Крадецът се обърна към телохранителя си и двамата се отдалечиха с бърза крачка. Сери излезе изпод навеса, вдигна яката си, за да се предпази от дъжда и тръгна към Гол. Едрият мъж го посрещна мълчаливо и двамата тръгнаха заедно към дома. Когато „Слънчевата къща“ остана далеч назад, той го попита как е минала срещата. Сери му разказа с подробности.

— Не знаех, че територията на Скелин се простира чак дотук — прекъсна го Гол.

— Нито пък аз — отвърна Сери. — Мина доста време от последния път, когато разучавахме границите.

— Мога да ги проуча отново.

— Надявах се, че ще кажеш така.

Гол се изсмя.

— Естествено.