Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Добре, че можеш да изпълняваш заповеди — разнесе се глас зад него.
Той се обърна рязко и я видя да стои върху пъна и да му се усмихва. Сърцето му се разтуптя, докато я гледаше как стъпва върху тънък пласт въздух и бавно се спуска пред него.
— Как го направи? — попита той.
Тя се намръщи и погледна към блещукащия магически диск, който едва се различаваше под краката й.
— По същия начин като теб.
— Не говоря за левитацията. Как му попречи да разчете съзнанието ти.
— А, това ли — тя завъртя очи. — Не помниш ли като ти разказах, че можем да накараме разчитащите съзнанието да виждат онова, което искаме ние?
Той си спомни за първото място, където се бяха скрили и за другите робини.
— А, да, помня. Нещо като кръвния камък?
Тя се усмихна.
— Може би. Може би не.
„Кръвният камък — сърцето на Лоркин подскочи. — Можех да използвам пръстена на майка, докато я нямаше, но напълно забравих за него!“ Толкова се беше притеснил за Тивара. Той тихо изруга.
— Какво има? — попита тя.
Лоркин поклати глава.
— Ами ако беше забелязал мен? Ако беше решил да разчете моето съзнание?
— Щях да го спра — тя сви рамене. — Най-добре е да се избягват сблъсъците, но не винаги е възможно.
— Щеше да се биеш с него? Това нямаше ли да привлече вниманието към нас?
— Може би — тя посочи с жест околността. — Но ние сме се скрили добре. Щях да се опитам да го довърша максимално бързо.
— Щеше да го убиеш?
— Разбира се. Иначе щеше тръгне след нас.
— А когато открият тялото му, някой друг ще тръгне след нас. Нямаше ли да е по-добре, ако аз също можех да скрия мислите си?
Тя се засмя.
— Дори да бях подготвена да дам на Изменниците още една причина да са ми ядосани, дори да смятах, че няма да успеем да се доберем до Убежището, без да ти разкрия тази тайна, пак нямаше да го направя. Просто не разполагам с време и нужните материали.
Той усети как сърцето му подскочи.
— Значи наистина е като кръвния камък, така ли?
Тя отново завъртя очи.
— Лягай и заспивай, Лоркин!
Той погледна калта, след което се обърна към нея с недоверие в очите.
— Само се шегувах, когато ти казах, че е по-мека постеля.
Тя въздъхна и махна с ръка.
— Отстъпи назад.
Той се подчини, седна отново върху корена и досещайки се какво възнамерява да направи тя, вдигна краката и подгизналите си обувки над калта. Скоро въздухът над кишата започна да се замъглява. Известно време двамата останаха обвити в гореща пара, след което въздухът се проясни и той видя, че под краката му има напукана, изсъхнала почва. Тивара слезе от магическия диск и тупна с крак.
— По-добре поспи, докато можеш — каза му тя. — Ще те събудя след няколко часа, за да поемеш поста. Не вярвам, че нашият домакин ще се върне скоро, но очевидно обича да язди из имота си. По-добре да бъдем нащрек.
Лоркин въздъхна, легна на твърдата земя и се опита да последва съвета й.
Над градината на „Слънчевата къща“ започна да ръси приятен есенен дъждец, но малкият каменен навес, под който седяха Сери и Скелин, ги пазеше сухи. Наблизо стоеше Гол, който прогонваше с примигване дъждовните капки от очите си и наблюдаваше телохранителя на Скелин, стоящ от другата страна на навеса. Четиримата бяха сами — всички местни предпочитаха да стоят вкъщи в това мрачно време, а собственикът на земята си мърмореше нещо под носа в другия край на градината.
Когато Сери приключи краткото си описание на онова, което бяха видели двамата с Гол от покрива на заложната къща, Скелин го погледна замислено.
— Жена, а? Успя ли да я огледаш добре?
Сери сви рамене.
— Беше тъмно и двамата гледахме отгоре, но предполагам, че бих могъл да я разпозная. Има тъмна кожа и коса. Горе-долу толкова висока… — Сери вдигна ръка, за да покаже.
— След като вече знаеш, че владее магията, как смяташ да я заловиш?
— О, аз трябва само да я намеря — Сери сви рамене. — Гилдията трябва да залови магьосниците-отстъпници. Което ме устройва, защото ако тя е Ловеца на Крадци, никой от нас двамата няма да може да я спре.
Очите на Скелин проблеснаха с интерес.
— Ти работиш за Гилдията!