Врагът на Господа

— Много е зает, лейди.

— Явно прекалено зает, за да дойде да ме види.

— А защо не го посетите вие, ако не сте твърде заета — любезно предложих аз.

— Аз? Да отида в Дурновария? И да срещна оная вещица Гуинивиър — прекръсти се тя, потопи ръката си в купа с вода и пак се прекръсти. — По-скоро бих отишла в ада да видя самия Сатана, отколкото тази вещица на Изида! — за малко Моргана щеше да плюе, за да се предпази от злото, но после се опомни и вместо това още веднъж се прекръсти. — Знаеш ли какви ритуали изисква Изида? — попита ме тя гневно.

— Не, лейди — отговорих аз.

— Мръсни, Дерфел, мръсни! Изида е блудницата! Курвата на Вавилон. Това е дяволска вяра, Дерфел. Лягат заедно, мъж и жена — потръпна Моргана пред тази ужасна мисъл. — Истински разврат.

— В храма на Изида не се допускат мъже, лейди — опитах се да защитя Гуинивиър — точно както и вие не ги допускате в женската зала.

— Не се допускат ли? — изкиска се Моргана. — Те идват през нощта, глупако, и се кланят голи на развратната си Богиня. Мъже и жени заедно, потни като свине! Да не мислиш, че не знам? Аз, която някога бях такава грешница? Да не мислиш, че знаеш повече от мен за езическите вярвания? Казвам ти, Дерфел, лягат си заедно и се валят в собствената си пот — голи жени и голи мъже. Изида и Озирис, жена и мъж, и жената дарява живот на мъжа, и как мислиш, че става това, глупак такъв? Чрез отвратителния акт на съвокуплението — ето как става! — тя потопи пръсти в купата и пак се прекръсти, оставяйки мокро петно на маската си. — Ти си един невеж доверчив глупак — озъби се Моргана срещу мен. Не исках да споря с нея. Привържениците на различни религии винаги хвърлят кал един срещу друг. Мнозина езичници обвиняваха християните в същите прегрешения по време на техните така наречени „празници на любовта“, а много хора извън градовете вярваха, че християните отвличат, убиват и ядат деца. — И Артур е глупак — изръмжа Моргана — щом вярва на Гуинивиър.

Тя ме погледна враждебно с единственото си око.

— Какво всъщност искаш от мен, Дерфел, щом не искаш пари?

— Искам да знам, лейди, какво се случи в нощта, когато изчезна Свещения съд.

Тя се изсмя. Беше като ехо от предишния й смях, жесток клокочещ смях, който винаги предвещаваше неприятности за Хълма.

— Ти нещастен малък глупак — каза Моргана — да ми губиш така времето — отсече тя и се обърна към работата си на масата. Почаках докато тя отбелязваше нещо по рабошите или в полетата на пергаментите, правейки се, че не ме забелязва. — Още ли си тук, глупако? — попита тя след малко.