Капризите на сърцето
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Капризите на сърцето». Краткое содержание книги:
Моли изглеждаше напрегната, а Фийби измери Кевин със смразяващ поглед, сякаш беше играч от отбора на „Детройт Лайънс“, който губеше ноемврийския мач за Суперкупата.
— Водата в езерото е ледена, момичета! — подвикна Моли към близначките на верандата, опитвайки се да се държи, сякаш всичко е наред. — Не е като басейна у дома.
— Има ли водни змии? — разтревожи се Хана.
Нещо в малкото момиченце винаги трогваше Кевин.
— Няма змии, хлапе. Искаш ли да дойда с теб?
Лицето на детето мигом засия.
— Наистина ли ще дойдеш?
— Разбира се. Облечи си банския и ще се срещнем на брега. — Не му се искаше да оставя Моли сама с врага, затова додаде: — Може да вземем и леля ти. Тя много обича да се къпе в езерото, нали, Моли?
— Разбира се — побърза да се съгласи с облекчение въпросната леля. — Всички ще поплуваме заедно.
Здравата ще се позабавляваме, нали?
Кевин и Моли махнаха весело на цялата банда Кейлбоу.
На него му се стори, че докато се отдалечаваха, чу как Дан промърмори нещо на Фийби, но различи само една дума: „Слидерин“.
Младата жена изчака да се отдалечат на достатъчно разстояние, преди да обяви притеснено:
— Трябва веднага да си изнесеш нещата от бунгалото! Не искам те да разберат, че спим заедно.
Кевин си помисли, че вече е твърде късно, имайки предвид в какъв вид се бяха появили двамата от гората, но кимна послушно.
— И се постарай да не оставаш насаме с Дан. Няма начин да не те подложи на истински разпит. Аз пък ще гледам, когато съм с Фийби, винаги някое от децата да е наоколо.
Преди да успее да й отвърне, тя се запъти към бунгалото. Кевин изрита ядно чакъла и свърна към пансиона. Защо й бяха нужни тези потайности? Не че изгаряше от желание жена му да започне да откровеничи пред сестра си и зет си — и без това ситуацията беше доста деликатна. Но за разлика от него, Моли не бе заплашена от трансфер в Детройт. Тогава защо не им кажеше да вървят по дяволите?
Колкото повече си мислеше за това, толкова повече поведението й го притесняваше. Беше съвсем естествено той да иска всичко да се пази в тайна, но незнайно защо нейната прекалена предпазливост никак не му харесваше.
20
„В миналото момичето винаги позволяваше на момчето, което й харесва, да спечели на карти или в други игри.“