Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
Беше поканен целият клас плюс някои допълнителни; на никого не му хрумваше да изключи Тереса. Макар Йени да си имаше своите поддръжници, не всички смятаха счупения ѝ нос за незаслужен и макар Тереса да нямаше някого, когото да нарече приятел, някои поне хранеха мълчаливо уважение към нея — като тъмнината, необходима, за да видиш светлината. И я поканиха.
Тереса отиде на купона по същата причина, поради която вършеше всичко в последно време. Защото можеше. Защото съществуваше. Защото всъщност нямаше значение какво прави. Както можеше да си седи на стола в стаята, така можеше да седи и на дивана у Мими.
Докато приближаваше къщата в петък вечер, Тереса чуваше вибрациите на „Toxic“ през стените, а в осветената гостна две копия на Бритни Спиърс се полюшваха бавно като растения в аквариум. Йени и Естер. Тереса не почувства нито безпокойство, нито очакване; обхвана я слабост. Нямаше сили.
Тя остави найлоновата торбичка, съдържаща бутилка „Трокадеро“ и две шишета бира и седна на стъпалата. „Toxic“ заглъхна и бе заменена от онази песен на „Арк“ която всички очакваха да спечели конкурса на Евровизия другата седмица. Тереса поседя малко, заслушана във веселата музика, и после се надигна да си върви. В този момент зад гърба ѝ някой изсвири с уста.
В гаража светеше и вратата беше отворена. Мике стоеше вътре и ѝ махаше. До него имаше картонена кутия. Тереса отиде при него и той посочи торбичката ѝ:
— Какво ми носиш?
Тереса показа бирата и безалкохолното. Мике поклати глава, покани я да седне и извади бутилка от кутията си; отвори я и ѝ я подаде. Тереса прочете етикета. „Бакарди Бризър“ с вкус на пъпеш.
— Мислех, че само момичетата го пият това — отбеляза тя.
— Ти пък какво разбираш?
— Нищо.
— Точно.
Мике чукна бутилката си в нейната и двамата отпиха. На Тереса ѝ се стори страшно вкусно, даже повече от трокадерото. След като изпиха бутилките до дъно, Мике се ухили:
— Е, готова ли си да купонясваш?
— Не.
Мике се изсмя.
— Окей. Дай да обърнем още по едно.
Предложи ѝ цигара и този път Тереса даже не се закашля. Алкохолът беше прокарал в гърлото ѝ гладък канал, през който димът се плъзгаше, без да залепва.
— Знаеш ли, Тереса — подхвана Мике, — харесваш ми. Пълно куку си. Съвсем различна от… Чип и Дейл например.
— Откъде накъде Чип и Дейл?
— Името, нали схващаш. Йени и Естер. Чип и Дейл. С помпоните и другите боклуци. Накичили се като плашила и се мислят за много готини.
Тереса не мислеше, че е възможно и затова смехът я свари неподготвена и тя се задави с питието си. Мике я потупа по гърба:
— Леко, леко.
Изпушиха си цигарите, излочиха шишетата и невероятното беше, че Тереса се чувстваше точно така — леко, леко. Като се има предвид колко вида алкохол държеше Йоран вкъщи, беше странно, че Тереса никога не бе разглеждала пиячката като лекарство за мъките си. Погледна бутилката в ръката си. Странно на границата с идиотско. Действаше, значи.
Не се чувстваше пияна, а развеселена — не помнеше кога последно е била така. Като станаха да идат на купона, Тереса хвана Мике за ръка и той се дръпна ухилен.
— Стегни се — препоръча той. — Нали разбираш?
Не, Тереса не разбираше. Но нямаше особено значение. Тя изкачи стъпалата на няколко крачки зад Мике и влезе в къщата, където се разделиха. След пет минути Тереса се промъкна обратно в гаража и бързо изгълта още един „Бакарди Бризър“. После се върна.
Йоханес седеше сам в ъгъла на канапето и Тереса се стовари до него.
— Здрасти. Къде е Агнес?
Йоханес скръсти ръце.
— Ще дойде по-късно. Предполагам.
— Какво? Защо не дойде сега?
— Мамка му, откъде да знам. Не знам какво прави.
— Разбира се, че знаеш. Нали сте заедно.
— Ами, представи си, че не сме. Пияна ли си, между другото?
— Не.
— Изглеждаш пияна.
— Просто съм весела. Забранено ли е?
Йоханес сви рамене и Тереса грабна шепа снакс от една купа и задъвка, докато се отпускаше обратно на канапето и оглеждаше стаята. В крайна сметка, с някои изключения, не бяха толкова лоши — съучениците ѝ. Видя Лео и си спомни как ѝ беше помогнал да си оправи падналата верига на колелото. Видя Мими и ѝ дойде на ум колко забавно им беше веднъж, когато трябваше да подготвят заедно домашно по шведски. И тъй нататък.
За първи път от дълго време у нея се пробуди слаб копнеж. Искаше да бъде включена, ако ще и за малко. Да се приближи, да участва, да прави каквото правят и другите. Дълбоко в себе си знаеше, че нито го желае, нито го може, но точно сега ѝ се искаше и понеже чувството беше приятно, не го пропъди.