Трубадур
- Автор: Стефанов Стефан Д.
- Серия: Колекция "Дракус" #10
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&Art Studio
- ISBN: 978-954-8633-75-8
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Трубадур». Краткое содержание книги:
Добрите намерения водят в Ада — и точно по този път е тръгнал Трубадур — мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума — незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде — както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто — за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
— Тази се оказа най-важната, сине — въздъхна Яред. — Близо до вас се е криел малкият ѝ брат. Станал е свидетел на убийството. Разпознал те е по снимки. Благодарение на неговите показания криминалистите навързаха случаите в Батак, Варна и Странджа.
— Това са глупости! — изкрещях аз, но си спомних какво ми бе казала Камила, докато пиехме чай: „Допуснал си грешка… Тази смърт не е като другите… Някой ден ще го осъзнаеш!“ Нима бръщолевенето на мнимия Яред можеше да има нещо общо с думите на вещицата? Отново усетих предателския страх. Колкото и да се опитвах, не можех да си върна контрола над ситуацията.
— Не ще ме пречупиш! — рекох му аз с пресипнал глас. — Искам Диана и да приключваме.
— Диана, сине, Диана, Трубадур! — той натърти на последната дума. — Всичко е заради нея! Погледни тези нещастни мъртви жени и ми кажи — не ти ли стига?!
— Аз съм по-силен от теб, демоне — отвърнах му. — Както каза, това е моят ад. Щом е моят ад, аз мога да го контролирам.
— Не можеш! — извика той и захвърли свещта. Тя се блъсна в пода, бели лъскави плочки, и пламъчето изчезна завинаги. Яред се отдалечи, чух отново релето, и над мен блесна още една редица лампи, успоредни на тези над труповете.
Едва сега можех да огледам цялото помещение. Подът, както вече бях забелязал, бе покрит с бели квадратни плочки, някои от които — напукани. Стените бяха облепени с подобни зелени плочи докъм средата, нагоре имаше неравна мръснобяла мазилка. Шпакловката на тавана бе напукана, на места липсваше. На отсрещната стена имаше отворено електрическо табло. До него стоеше Марски, сякаш от плът и кръв.
— Дадох ти половин час, Радан, и резултатът е нулев — рече Марски на баща ми.
— Моля ви, нека опитам още нещо! — рече с настойчив и притеснен глас господарят на убийците, все едно бе някаква мижитурка.
— Отвън чакат хора, които ще го накарат да говори! — продължи Марски. — Бях достатъчно търпелив.
— Господин Марски, разбирам колко трудно ви е било да осигурите всички тези тела — започна благо Яред. — И че се притеснявате за племенницата си, но нека довърша! Разберете ме! Първородният ми син Емир бе убит при безредици, съпругата ми почина при раждането на този, дъщеря ми Джехане се самоуби, не мога да ви оставя просто така и последното си дете…
— Що за глупости! — креснах аз. — Джехане е жива! Видях я там при Херцога!
Знаех си, че тези чудовища ще опитат още нещо, подозирах, че мнимият им спор целѝ да ме заблуди и подведе. Тук обаче ги бях хванал неподготвени — да, всички онези жени на масите бяха загинали покрай мен, но Джехане не бе сред тях — сега се наричаше Сибила и интригантстваше с Андрей Благовестов Херцога.
Яред се обърна, свали качулката си и ме погледна тъжно. Господи, какъв добър актьор!
— Сине, само това не се връзваше в историята ти. Колкото пъти и да я разказваш, Джехане все се появява някъде там, маргинализирана, но жива. Осъзнай се! Сестра ти се хвърли под гумите на камион след онова, което сторихте!
— Лъжец! — отвърнах му с прегракнал вик.
— Осъзнай се! Излез от измисления си свят!
— Къде е тялото ѝ, мръснико, къде! — извика на свой ред Марски и се втурна към мен. Грубите му ръце разтресоха раменете ми, а слюнката; излетяла между подутите му сладострастни усти; се лепна по лицето ми.
Яред скочи към него и се опита да го спре, но Марски, който бе много по-едър, се отърси от баща ми без усилие. Ръката му се отдръпна за момент, после се стовари в тежък юмрук върху лявото ми око.
— Къде е Диана?! — изкрещя той в лицето ми. — Къде е Диана? Къде си я убил?!
Болката се спускаше като покров върху ми. Морето от мисли бушуваше бясно в главата ми. Черепът ми щеше да се пръсне. Какво искаха тези?! Защо в Ада нямаше огнени реки и стотици демони, а само двама стари безумци?
— Емир, събуди се! — продължаваше Яред. — Стига с тази игра! Кажи му къде е тялото и да приключваме! Достатъчно болка преживяхме!
— Джехане… — промълвих аз. — Грешиш, Яред, аз я видях, говорих с нея…
Той обаче хвана главата ми и я притисна към гърдите си въпреки опитите на Марски отново да ме удари. Усетих как нещо капе по темето ми. Сълзи?
— Мъртва е, сине, приеми го! Не си говорил с нея, въобразил си си! Заради нейната смърт се стигна дотук! — говореше ми той и галеше главата ми.
Чух гласа на Марски, понеже не го виждах заради баща ми.
— Не ме интересува семейната ви драма, Радан! Искам само едно — да открия тялото на племенницата си. Не го ли каже на теб, ще го изпее през кръв на хората ми!