Голямата игра

10.

Седях във фотьойла и наблюдавах Витя Солонин, който ходеше насам-натам из стаята.

На вратата се почука.

— Влезте — казах аз.

Влезе дежурният и свали от подноса купчина разноцветни книжа с винетки и без. Покани за господин Къриган — конференции, презентации, приеми. Без да гледа, Солонин ги запрати в кошчето за боклук.

— Търсен си — казах аз. — Засега те приемат за акула от нефтения бизнес.

— Скоро ще престанат — въздъхна Витя. — Вече се показах навсякъде, където е възможно. Кога ще дойде заповед да си плюем на петите, Александър Борисович?

— Няма да е, преди да намерим онези дяволски архиви.

— Смятате, че няма да минем без госпожа Мансурова? — попита той.

— Смятам, че докато напразно си губим времето, другите вече настъпват към нея.

— Тя има охрана — каза той. — А госпожа Мансурова ни вярва. Това вече е преимущество. Но трябва да се свържем с нея, при това колкото се може по-бързо.

— Звъни! — подадох му телефона.

— По-добре ти — отказа Солонин.

— Тя харесва повече теб.

— Това няма никакво отношение към работата — възрази Витя.

С него не може да се излезе на глава. Щом се заинати — с нищо не можеш го разубеди…

Избрах номера й.

Никой не вдигаше слушалката. Пак избрах номера — може случайно да е станала грешка. Отново дълго пиукане. Витя се намръщи — сигурен знак, че сега ще започне да облича амуницията си, за да превзема с щурм родовия замък на Мансуров.

Но този път оттатък се обадиха. Женско гласче съобщи на хубав английски:

— Госпожа Мансурова сега е заета. Какво да й предам?

Пфу, Господи… Погледнах си часовника. Фирюза сигурно е още в леглото си. Сякаш се съревновават с госпожа Делара. Но тя поне след спектакъл се успива, на нея е разрешено да става късно. Между другото, отдавна няма никакви новини от Делара. Никога нямаше да помисля, че между нея и мъжа на Фирюза може да има нещо…

А дали тя не може да хвърли светлина върху тайната на господин Мансуров?

— Ало? — чух гласа на Фирюза, — кой е?

— Извинете за безпокойството. Косецки се обажда, ако си спомняте.

— Говорете на руски — каза тя. — Тези, които могат да ни подслушат, сигурно знаят английски. Та какво искахте да ми кажете?

Изглежда, че беше в леглото. Гласът й звучеше отпуснато. Във всеки случай не се чуваше плискането на вода, както миналия път.

— Аз и моят приятел смятаме, че ви застрашава опасност.

— А, за това ли… — Тя се прозя и аз изведнъж си представих много нагледно как се протегна в прозрачния си пеньоар.

Ако се съди по всичко, опасността за съпруга й е минала. Безутешните вдовици не разговарят така.

— Как са нещата около мъжа ви?