Братството на розата
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Богданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на розата». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Вие пазите… защото президентът е сключил споразумение срещу мен. Експлозията „Парадигма“. Убих най-добрия му приятел.
Дон сдържа дъха си и потръпна.
— Баща ти?
— Какво?
— По-точно осиновителят ти или наречи го както искаш. Предполагам, че не знаеш. Той е тук.
— Какво значение има това? Ако баща ми е тук…
— Той ми каза, че ти искаш да го убиеш!
— Тогава който и да е той, не може да е мой баща. Да го убия? Това е лудост. Къде е този човек? Искам да…
Дон блъсна по бюрото си.
— Това са глупости!
Вратата се отвори. Бодигардовете влязоха.
— Изчезвайте оттук! — каза Дон.
— Мислехме, че има…
— Затворете проклетата врата!
Направиха го.
Здрачът през прозореца се сгъстяваше. Внезапно блеснаха прожекторите и осветиха басейна. Дон облегна ръцете си върху бюрото.
— Не си играй с мен. Каза достатъчно, за да ме убедиш, че искаш да го убиеш.
— Това не е важно.
— А кое е важно?
— Споразумението срещу мен. Официално е. Ако изляза оттук — мъртъв съм. Представи си как ще пострада репутацията ти. Единственият управител на почивен дом, който отказва закрила на квалифициран служител. Разпитът и екзекуцията ти ще ми доставят удоволствие. Освен ако не ме убият.
— Забравяш нещо.
— Какво?
— Губиш. Тук се заплаща.
— Предвидил съм това.
— Наистина ли? Това е частен клуб.
— Членска вноска?
— Сети се. Двеста хиляди.
— Доста е.
— Клиентелата ни е изключителна. Плащат, за да не допускаме всеки.
— Предпочитам да е така. И аз имам претенции — Сол погледна в пакетчето, извади три документа и му ги подаде.
— Какво, по…
— Сертификати със златно покритие. В действителност струват повече от двеста хиляди. Разбира се, ще ми дадеш кредит.
— Как, по дяволите…?
— Както и другите.
Нямаше нужда Сол да обяснява.
ЦРУ имаше неограничени фондове. С цел безопасност не се пазят документи. Беше масова практика служителите да скрият десет процента от цената на операцията като негласна такса. Премия във вид на депозит в швейцарска банка, най-добрата застрахователна полица. Ако станат грешки или ситуацията е рискована, този влог се превръщаше в защита на служителите. Когато животът им е на карта, те търсеха помощта на убежищата.
Сол знаеше номера от Елиът. Спестяваше част от бюджета на всяка операция. Отново използваше тактиката на баща си срещу него.
— Негодник. Това не е всичко. Това е само началната такса. Магазините, покрай които мина. Тенис корта. Игрището за голф.
— Не са ми нужни.
— А кината. Ще трябва да ядеш. Пилешко и хамбургери или деликатеси. Заплаща се. Искаш да гледаш телевизия? Имаме сателитен приемник. Стрелби. Глезотии. Можеш да гледаш. Но се плаща. Предлагаме всичко, което можеш да пожелаеш, от книги и плочи до секс. Ако го нямаме, ще ти го доставим. Но, приятелю, това се заплаща. И в момента, в който не можеш да платиш, ще те изритам оттук.
— Звучи, сякаш ще трябва да купувам акции.
— Ще напуснеш веднага…
Сол извади още два документа.
— Тук са петдесет хиляди. Дори хамбургер не може да е толкова скъп. Би трябвало да мога да живея с тях шест месеца тук. И дори да отида на кино.
Дон потрепери.
— Ти…
— Успокой се. Ще живея с тях. Приет съм.
Дон кипна.
— Само едно погрешно движение.
— Зная. Мъртъв съм. Но кажи това и на баща ми. Същото трябва да важи и за него.
— Значи признаваш…?
— Не знам за какво говориш. Но очаквам същата закрила, която получава и баща ми.
— Майната ви.
Сол сви рамене.
— Това е твой проблем. Съчувствам ти.
— Ще те наблюдават.
— Рая. Надявам се, че тези хамбургери си струват четвърт милион долара. — Той стана и се запъти към вратата. — А сега като си помисля…
— Какво?
— Аз съм евреин. Може би ще се върна към религията. Надявам се, че хамбургерите ще са съобразени с изискванията на еврейския кашер.
Той отмина охраната и чу Дон ядосано да им крещи от офиса си. Ухили се, но само, докато те изчезнат.
Очите му блестяха. Излезе от коридора и се приближи до рецепцията.
— Ще се регистрирам — гласът му беше развълнуван.
Попълни един формуляр. Двамата от охраната се появиха отново. Застанаха в ъгъла и започнаха да го наблюдават. Минаваха гости в екипи за тенис и го оглеждаха. Други — във вечерно облекло, излизаха от ресторанта в дъното на фоайето и начумерени тръгваха нагоре по излъсканите стълбища.
Сол можеше да си представи какво си мислят. Какво е миналото му? Окървавените му, окъсани дрехи контрастираха с техните гардероби. Приятели, цялата паплач е тук.