Не пипай тази книга!

Ако ги зададем, може да се окаже, че е добре, че сме се разочаровали от много ситуации, условия и връзки, лични или професионални. Разочаровани от това, че бихме могли да живеем съвсем иначе. Учудваме се, че толкова дълго сме скромничили. Е, и? Именно затова сме разочаровани, т.е. очарованието си е отишло! Тогава най-накрая ясно ще разберем, че виждаме не това, което искаме да видим, а как наистина изглежда реалността, дори от това понякога да боли.

Да захвърлим старите дрипи означава: да ги изоставим и да се пробудим за настоящето, за да не изпадаме повече в подобни измамни ситуации. Да продължим да живеем и да намерим съмишленици, които не мамят. Фиксацията в старите спомени и страдания не върши работа, те така и така нищо не могат да променят, нека погледнем напред.

Всъщност, няма защо да се страхуваме от нашия съюзник смъртта, той е симпатичен младеж. През 2002 г. си бях внушил, че на всяка цена трябва да си купя спортна кола. Речено-сторено. И бях доволен. Междувременно беше настъпила есента, когато сънувах странен сън. Намирах се в дома на родителите си, а един мъж, целият в черно, седеше срещу мен. Той беше доста блед, но голям и мускулест и ми се усмихваше. След това ми показа как взема душите — т.е. как ги превозва от тук до отвъдното — но не го коментира. Първата душа, която ми показа, беше на непослушно малко момиче, което някаква жена блъснала надолу по стълбите. Той взе душата на момичето — очевидно, когато бе мъртво. Аз видях как тя премина в един отвесно намиращ се светлинен кръг и изчезна (подобно на звездната порта в холивудския „Старгейт“). Втора през светлинния кръг мина душата на един набит господин на средна възраст, за когото мъжът в черно не ми каза нищо. И така, аз гледах този черен мъж и го попитах дали той е смъртта, при което той се засмя и кимна. На въпроса ми защо взе онзи мъж, който още изглеждаше твърде добре, получих отговора: „Той ще се яви на генерални поправка.“ След това отново ми се усмихна, пое ръката ми и ме прегърна сърдечно, обърна се и изчезна.